История за непримиримост и бурен революционен живот в крайдунавския град

Непосредствено след Освободителната война в Русе се установяват много от най-видните революционни дейци като Любен Каравелов, Захари Стоянов, Христо Иванов-Големия, Панайот Хитов и др.

Клаузите на Берлинския договор са жестоки, като срещу тях се изправя цялото българско население, но големите личности, които години преди Освободителната война са рискували живота си за България, разбираемо посрещат с най-голямо възмущение разпокъсването на страната. Това е една от причините в крайдунавския град, да се вихрят съединистки страсти и да кипи бурен революционен живот, дори и след Освобождението, защото продължава да има българи, оставащи непримирими в борбата си за постигане на националния идеал!

Никола Обретенов в своя дневник, под дата 19 септември 1878 г. отбелязва, че местните младежи се готвели да създадат клуб с тайна цел, т.е. комитет „Единство“. Заедно със Захари Стоянов заявяват готовността си да заминат като апостоли в Македония, но както преди, така и след Освобождението липсата на средства и вътрешни разногласия сред комитетските дейци („млади“ и „стари“), провалят мисията им.

Особено важна част от обществено – политическият живот на Русчук в годините, предхождащи Съединението е издаването на първият в страната вестник, изцяло посветен на Македонския въпрос. Това е вестник „Македонец”, който започва да излиза на 1 ноември 1880 г., под редакцията на Никола Живков – авторът на „Шуми Марица”, национален химн от 1886 г. до 1944 г. Във в. „Македонец” (с подзаглавие Лист за новини и защита на народните правдини) се публикуват сведения за положението в Македония и се отправят призиви за оказване помощ на поробените ни сънародници. Вестникът се раздава безплатно на абонатите, заедно с хумористичния лист „Комар“. На 10 декември същата година след 11-тия брой вестникът спира, поради липса на финансиране. В края на декември 1884 г. в Русе се създава Българо-македонско благотворително дружество с председател Хр. Иванов – Големия. Дружеството оказва съдействие на Никола Живков да поднови издаването на в. „Македонец“, който започва отново да се печата на 23 февруари 1885 г. От 10-ти брой до 17-ти брой на втората годишнина на вестника временен издател е Филип Тотю – друг изявен български революционер, свързал живота си с Русе. Вестникът излиза до 1895 г., като продължава борбата за създаване активизиране на македонската емиграция и основаване на македонски дружества.

Няколко месеца преди Съединението в Русе се създава таен съединистки комитет, под наименоването „Искра“. Негов основател е Коста Паница, който по това време е военният прокурор в града, подпомаган от Филип Тотю, Никола Живков и няколко офицери от местния гарнизон. Както Пловдивският комитет начело със Захари Стоянов и Софийският начело с Димитър Ризов, така и Русенският също се нарича централен и трябвало да изпълнява координиращи функции за Северна България при подготовката на Съединението. Печатен орган става в. „Македонец“.

В началото на лятото на 1885 г. политически активното гражданство в града засилва агитацията за една бъдеща съединистка акция. По предложение на Русенското опълченско дружество се подема инициативата да се пренесат костите на големия български революционер Г. С. Раковски от Букурещ на родна земя. За целта се създава специална комисия от военното министерство, която да организира тържествения ритуал. На 30 май от Русе капитан К. Паница, като член на комисията изпраща голяма дописка до официоза в. „Търновска конституция“, в която подробно описва всички детайли на предвиждания сценарий по пренасянето на костите на Раковски от Букурещ до София. На 2 юни с голяма тържественост и патриотично въодушевление русенци посрещат шествието с ковчега на Раковски. В съборната църква „Св. Троица“ се състои голямо поклонение пред тленните останки на великия българин. По-изтъкнатите русенски общественици произнасят възторжени речи за подвига на българските революционери като изтъкват, че техния идеал за свободното отечество ще се осъществи напълно едва след бъдещото държавно обединение на целокупния български народ. На 7 юни церемониалното шествие с костите на Раковски пристига в столицата.

Вестта за обявяването на Съединението не изненадва русенци. Сутринта на 7 септември импровизирано шествие с възгласи: „Да живее Съединението! Да живее България! Да живее Каравелов!“ се отправя към дома на съпругата на премиера Екатерина Каравелова, която в този момент се намира в града. След обед на централния площад се организира официален тържествен митинг, на които политическите различия са игнорирани, като на преден план излиза подкрепата на общонародното дело. С приета резолюция се призовават княза и правителството да положат всички усилия за укрепване на провъзгласеното Съединение, защото в противен случай върху тях ще падне историческата отговорност за неговия неуспех. След митинга гражданското множество отива пред руското консулство да предаде горещите си молби към царя за подкрепа на българското национално обединение.

Същия ден, на 7 септември преди обед от Варна на път за Търново князът пристига на русенската гара посрещнат от Е. Каравелова и митрополит Григорий. По спомените на съпругата на премиера Петко Каравелов, Александър І бил смутен и нервен, а тълпата посрещачи общо взето мълчалива. Разбираемо, след като съединистката акция би могла да предизвика военен конфликт, а от отношението на Русия да зависи съдбата българската държава.

Русенци посрещат Съединена България обединени около националната идея. Те дават много жертви за осъществяването й, но и след това, по време на Сръбско – българската война, нов патриотичен ентусиазъм обхваща Русе – формират се доброволчески чети, събират се помощи за войниците, откриват се няколко болници за ранените. След всичко разказано до тук, може с достойнство и гордост да отбележим 6 септември – деня на Съединението и нека не забравяме, че всички ние сме наследници на българите дали, живота си за родината и ежедневно, дори с малки стъпки да продължим техния труд…не за друго, а за собствената ни Родина!

Толя Чорбаджиева, Държавен архив – Русе