Отбелязваме 135 години от смъртта на Захари Стоянов
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 27
Революционерът е бил многостранна личност
На 2 септември се отбелязват 135 години от кончината на Захари Стоянов – едно от най-забележителните имена в българската история, познат като революционер, политик, журналист и писател. Роден под името Джендо Стоянов Джедев през 1850 г. в скромно овчарско семейство в село Медвен, Сливенско, Стоянов отраства с непримирим дух и жажда за просвета, които го водят до образователни институции във Варна и Русе.
Захари Стоянов е сред участниците в легендарната Хвърковата чета на Георги Бенковски, както и историограф на Априлското въстание. Най-яркото му литературно наследство е безспорно книгата „Записки по българските въстания“, но той също така създава биографии на великите български революционери Ботев и Левски, както и оставя ценни свидетелства за Хаджи Димитър и Стефан Караджа. С тези произведения Стоянов разширява и задълбочава разбиранията за българската революционна история.
Вторият забележителен етап от живота му е свързан с активното му участие в съединението на Княжество България с Източна Румелия – акт, който бележи върхов момент в националната ни история.
В предаването „Нашият ден“ на Българското национално радио (БНР) беше отбелязана годишнината от смъртта на Захари Стоянов със записи от Златния фонд на радиото. В тях литературният критик Ефрем Каранфилов очертава портрета на българския революционер, а проф. Симеон Янев, в интервю от 2003 година, нарича „Записки по българските въстания“ „най-необичайната книга в българската литература“.
В ефира на предаването участие взе и д-р Искрен Великов, уредник на къща-музей „Захари Стоянов“ в Русе, който разказа за пъстрата и многолика личност на Стоянов. Според д-р Великов, Захари Стоянов умело съчетава епичното и книжовното, като превръща българското революционно движение в централна тема на своето творчество.
Пристигайки в Русе с намерението да учи, но неспособен да се запише в държавното училище, Стоянов започва работа като абаджия. Скоро след това той се включва в дейността на читалище „Зора“, което тогава служи за прикритие на революционния комитет в града, и става част от революционната организация, разказва д-р Великов.
Един любопитен факт от литературната дейност на Стоянов, който оказва съдбоносно влияние върху живота му, е написването на произведението „Искендер бей“. В него той остро осмива княз Александър, след като през 1881 г. последният отменя новата българска конституция. Тази творба принуждава Стоянов да напусне Княжество България и да се премести в Източна Румелия.
Д-р Великов завършва с призив да си спомним за всички национални герои, които, като Захари Стоянов, са дали своя принос за свободата на България.
Докладвай този коментар за нередност
×Историк: Бесарабският депесарски ибрикчия мартинчо пак краде чужди имена,нека да видим какво се е опитало да каже тъпото животно: коментар 24 е най ДеБилния коментар защото е пълен с абсолютни лъжи,другите простотии отново са на дежурния бесарабски травестит и пишкосмук мартинчо.Срам за този коментарник е,че психично болният бесарабски лайнояд все още не е баннат за да не осмърдява сайта и да пречи на нормалните хора да коментират.Иначе малоумника писал коментар 24 напълно си заслужава минусите!
Докладвай този коментар за нередност
×До 22-рия: Като искаш да показваш простотията си и невежеството си, намери си друго поприще. Стамболов е от малкото държавници, които наистина са БЪЛГАРИ. Характеристика на Стамболовата политика: - осъществява единна държавна стратегия на стопанско развитие; - води се активна протекционистка политика в полза на българското производство; - осигуряват се безлихвени заеми за индустриалците; - води се борба против капитулационния режим; - сключват се временни търговски съглашения със западноевропейски страни (1889-1890); - Развити са банковото, акционерното и застрахователното дело; - Проявява се стремеж към привличане на чужди капитали. Основната икономическа идея на Стамболов е държавната закрила за българската индустрия. Това на икономически език е протекционизъм. Аз не знам да друг политик, твърдо заставащ и отстояващ тази политика. По времето на Стамболовото управление се приема първият български цялостен закон за народното просвещение. Открит е Софийският университет през 1888 г.
Докладвай този коментар за нередност
×# 22:: Пият ракия и играят хоро на гроба на Стамболов! *********** https://trud.bg/пият-ракия-и-играят-хоро-на-гроба-на-ста/
Докладвай този коментар за нередност
×До 21: Много уместен въпрос - Джендо отдавна е подозиран за физическия убиец на Ботев,има разработки по въпроса от години,колкото до мекерето Стамболов - това е един от най корумпираните и продажни политици в новата история на България,не е случайно,че са играли хоро на гроба му след като го полагат в земята
Докладвай този коментар за нередност
×да попитам,: Някой знае ли къде се е скътавал апостола на свободата Джендо, барабар с другия апостол Стамболов по време на Освободителната война 1877-1878 година?!?