Съществуват няколко фактора, на които се уповава процъфтяването на съвременното робство.

На 6 август миналата година 14 мигранти – земеделски работници във Фоджа, Южна Италия, на глезена на италианския ботуш, се прибирали от 12-часова смяна за бране на домати в 40-градусова жега. Микробусът, който ги вози, е с българска регистрация, а шофьорът му няма нито книжка, нито застраховка. Седалките вътре са дървени, а превозното средство е толкова претъпкано, че пътниците дори не могат да гледат навън. Микробусът се движел бързо, когато се блъснал челно в камион, натоварен с домати.

След катастрофата цялата предна трета част на превозното средство е смачкана и буквално няма покрив. Чанти и дрехи се търкалят по пътя, а по асфалта могат да се видят големи петна от кръв. 12 от 14-те работници са загинали. Само два дни по-рано, също във Фоджа, четирима работници загиват при подобен инцидент: 16 жертви за 48 часа. Тези случаи припомня „Гардиън“, цитиран от БГНЕС, обръщайки специално внимание и свързвайки ги с нещо много по-сериозно.

В италианския Юг, животът на чуждестранните земеделски работници е толкова евтин, че много неправителствени организации описват техните условия като модерна форма на робство. Те живеят в изолирани провинциални съборетини, а много от тях нямат разрешение за пребиваване в Италия. Малко са на трудов договор, въпреки че профсъюзи често разкриват, че те са фалшиви. Отчаяно търсещи работа, тези хора са готови да приемат всякаква, дори такава на полето, дори надниците да са далеч по-ниски, а часовата ставка да е далеч над стандартите на съюза. Продуктите, които берат, редовно завършват на рафтове на италиански и международни супермаркети, закупени от потребители, които нямат представа за страданията, с помощта на които са стигнали до тях.

Въпреки че много от тези работници са източноевропейци, мнозинството по италианските полета е от Африка – главно от Гамбия, Гана, Нигерия, Судан и Сомалия. Броят на пристиганията нараства значително през последните години: пристигналите в Италия с кораби работници достига своя връх от 181 436 през 2016 година.

Най-големите центрове за прием на мигранти са предимно на юг – в Сицилия и Калабрия, където мафиотските организации упражняват най-голям контрол и където селското стопанство изисква постоянна работна ръка. Тази доставка се организира от престъпни босове: агенти, които наемат сезонни работници и на които е възложено да извършват натиск върху тях за допълнителна работа на възможно най-ниска цена.

“Съществуват няколко фактора, на които се уповава процъфтяването на съвременното робство”, казва Якуб Собик от британската НПО „Антиробство Интернешънъл“: “Уязвимост, дискриминация и липса на върховенство на закона.”

Иван Сагнет, камерунски активист против робството, който някога е събирал домати в Пулия, обяснява, че уязвимостта е колкото психическа, толкова и физическа. Когато сте поробени, това оказва толкова силно влияние върху вас, че започвате да мислите по различен начин“, казва той.

„Това не е като робството преди стотици години, което се е основавало на лишаване от свобода. Робството през 21-ви век не се нуждае от вериги, защото при него съществува непрекъснато усещане за заплаха, почувствано най-вече от уязвимите хора, като имигрантите. “

Дискриминацията и насилието над африканските работници се влошават в Италия с всеки изминал ден. През 2018 г. в страната са регистрирани 126 расово мотивирани нападения, някои фатални: през май миналата година един неофашист стреля и рани шестима чернокожи в Мачерата, близо до централния град Анкона. Камерунец бе застрелян в град Априлия, на час път от Рим. Няколко седмици преди това, през юли, мароканец бе пребит до смърт. Проблемът е толкова тежък, че италианската разузнавателна агенция предупреди по-рано тази година за надигането на крайнодесни групи и „реален риск от увеличаване инцидентите, свързани с нетърпимост към чужденци“.

Липсата на върховенство на закона обаче – третата предпоставка на Собик за съвременно робство – е най-очевидна в италианското селско стопанство. Работниците без документи се считат за нарушители на закона, така че не могат да очакват никаква защита. “Знаете, че страданието ви е извън всякакви морални норми”, казва Сагнет, “но не можете да се оплаквате, защото ще ви докладват като нелегален имигрант.”

Освен това в дълбокия юг на Италия, където мафията управлява паралелна система на местно управление със собствен начин на прилагане на насилие, законът има малко влияние.

Инспектиращите работните места са „много малко и много корумпирани“, споделя Роко Боргес, секретар на съюза FLAI-CGIL (представляващ селскостопански работници) в Джоя Тауро, Калабрия.

През 2018 г. Global Slavery Index – организация, предоставяща класиране по държави за броя на хората, които понастоящем са поробени, изчисли, че в момента има 50 000 земеделски работници-роби в Италия (според Индекса общо 145 000 души са поробени в страната като цяло, принуждавани да проституират и да изпълняват други вътрешни услуги). Специалният докладчик на ООН по въпросите на робството заяви миналата есен, че 400 000 земеделски работници в Италия са изложени на риск от експлоатация и почти 100 000 са принудени да живеят в нехуманни условия.

Вместо да отрече съществуването на тази ситуация, вътрешният министър на страната Матео Салвини многократно е заявявал, че имигрантите са “новите роби”. Популяризирането на тяхната бедност е изчислен опит да се разубедят повече от тях да пристигат в Италия. Това служи на политическата му цел да утвърждава своята гетоизация, а също така да поддържа крайнодясната позиция, че имигрантите никога не могат да се интегрират.

Според него престъпниците не са гангстерите, които експлоатират работниците, а имигрантите (“всеки ден в Италия”, казва Салвини, “имигрантите извършват 700 престъпления”). Един от най-известните му лозунги е “la pacchia è finita” (“свободното пътуване приключи”) – повтаряйки популярния мит, че бежанците и проимиграционните леви някак си са забогатели за сметка на обикновените италианци. Когато говорите с десни политици в Италия, почти всички повтарят теорията на конспирацията, че масовата имиграция е финансирана от тъмни сили.

Истината е обаче, че в Италия се печели на гърба на разселени и отчаяни хора. Италианският селскостопански сектор процъфтява, като хранителните продукти представляват 8,7% от брутния вътрешен продукт на Италия. Самото производство на домати струва 2,8 млрд. паунда. Потребителите не знаят, че са несъзнателни съучастници: тези, които купуват италианска продукция, не знаят, че здравословната им средиземноморска диета понякога е плод на „робството на 21-ви век“.

Много активисти вярват, че тази съвременна форма на робство не е извращение на капитализма на 21-ви век, а логически резултат от поставянето на печалбата пред всичко останало. “Ако не се противопоставите на огромната сила на мултинационалните компании,” ни каза Иван Сагне, “ще бъде трудно да се реши проблемът с условията на труд. Защото съвременното робство е ефект от една система, а не причината за нея: ефектът от ултралиберализма, приложен в земеделието. “

Ако жертвите са очевидни, също е и с бенефициентите: хранителни корпорации, супермаркети и ние, потребителите.

Въпреки все по-голямата публична гласност, тежкото положение на работниците имигранти се влошава, а не се подобрява. По време на майските избори за ЕС Матео Салвини получи 34,3% от гласовете, благодарение до голяма степен на неговата последователна и непрекъсната антиимигрантска реторика.

Основното в посланието му е заклеймяването на съвременните роби като престъпници – не казвайки нищо за самото робство.