Революция срещу мерзостта е в ход. В приливната вълна на народното недоволство презряното старо видимо бедства. Едва ли ще намери спасителна сламка. Този път е много вероятно да си замине в дълбините на историята. Какво обаче следва? Как да си го представяме?

Ето коментарът на Иво Алексиев, публицист и автор в Биволъ:

Ако обуздаем кариеризма и алчността на простосмъртния, дебнещ от черни овци в партии и групи за натиск (pressuregroups), може и да заживеем така, както ще го измечтаем сега. Този път бунтът си е наш, роден. Ние, българите, сами се престрашихме и въстанахме. Осъзнахме, че не сме рая, че имаме права. На никой отвън не дължим поклон, благодарност или сметка, защото ако приятел в нужда се познава, сегашните ни приятели май така и не разбраха нуждата ни. Докато промяната протича според европейските ценности – от класическия период на ЕС! – в които е концентрирана вековната мъдрост на европейската цивилизация и които народът ни избра за свое нравствено кредо, сме чисти и пред съвестта си, и пред приятелите си. Имаме пълна свобода на мечтите.

Колкото повече мечтаем сега, толкова по-вероятно е в бъдеще да живеем добре. А всичко в света е започнало с мечти. Мечтата е съблазнителна визия за нова действителност. Видение за възможното. Възможното, от което произлизат възможности. Възможности за по-добър живот.

Недопустимо е сега да се стесняваме както да мечтаем, така и да споделяме мечтите си. Времето го изисква! Ако циници, прагматици, реалисти, утилитаристи, консерватори или други многознайковци със снижена вяра в собствените си възможности ви упрекнат, че си губите времето, ако иронично ви нарекат мечтател или утопист, припомнете им, че всеки процес на стратегическо планиране – било то в бизнеса, политиката, науката или която и да е човешка дейност, започва с генериране на идеи. Най-рационални прагматици са изписали хиляди томове по темата. А какво са стратегическите идеи, дългосрочните визии, ако не мечти, които след процес на реализация се превръщат в реалност?

Дори тези които считат, че всичко е от Бога, трябва да признаят, че по площадите Бог ежедневно показва съгласието си за промяна. Че дава кураж. Иначе би ли стигнала протестната вълна до там, където е днес? Май единствено висшият клир все още не е разчел Божията воля.

Като се говори по площадите за свобода, равноправие, справедливост, почтеност, народовластие, контрол на Суверена над властта, преодоляване на демографската криза, завръщане на прокудените от чужбина и т. н. – давайте СВОИТЕ идеи! Разказвайте своите мечти! Ако трябва, дори ги изкрещете, за да бъдат чути! Не се оставяйте да ви обезкуражат такива, които се перчат, че само те могат, защото толкова отдавна били врели и кипели в политиката. Или такива, които размахват диплома по право и твърдят, че само тя давала право за смислено участие в дебат за държавната уредба. Или тези с многото пари, които ще ви обясняват, че само те знаели как се правят нещата, защото доказателство била сумата в банковата им сметка. Не! Най-ценната идея може да дойде от всякъде и от всекиго.

А като че ли протестът изостри обществените сетива за мечти и идеи. Струва ми се, че в момента има и повече чуваемост, и повече възприемчивост. А ако не са достатъчни – ами да направим така, че чуваемостта още повече да нарасне! Народният бунт вече прави чудеса. Вдъхнови премиера Борисов насред криза да раздаде на населението най-щедрите финансови подаръци, откакто е на власт. Не е ли чудо, ако един десен консерватор и нелесен автократор започне да действа като социалдемократ-хуманист? Та чуваемост за Вашите идеи ли нямало да има?

Някои мечти и идеи, които се раждат сега може да прераснат в национални каузи. От осъществяването им ще почерпим ново самочувствие. Ще ни направят съпричастни и солидарни към общи идеали – нещо, от което недобросъвестни управници ни отучиха. Може дори да се избавим от самотата и цинизма на неолибералната максима „Спасявай се поединично – кой как може!“. Може дори отново да станем сплотено общество и уважаван народ. А ще има ли предизвикателство, което да надвие такъв народ ?

И защо все трябва да копираме, да заимстваме? Защо все трябва да догонваме другите? Така или иначе нерядко се оказва, че в бързината си криво сме разбрали цивилизацията им. Сега – във времето за мечти, не можем ли и ние да измислим нещо, с което да впечатлим Европа? Нещо, което пък тя да вземе от нас и с радост да добави към собствената си цивилизация? Да се помни, че и ний сме дали нещо на европейската демокрация?

Адв. Хаджигенов от Отровното трио вероятно е прав. За лесно – няма да е лесно. ГЕРБ и ОП раздадоха милиарди на клиентелата си и на олигарсите от ДПС. Сега тези милиарди са на разположение на контрареволюцията за запазване на статуквото. Да, ще има подкупни – винаги е имало в историята ни. Ще клекнат, ще се облажат, ще се приспособят. Щастливи от това едва ли ще станат. Поне към момента обаче не изглежда така, че нещо може да спре приливната вълна на народния гняв, която споменах в началото.

А властта не спира да измисля плашила. След като не успя да разколебае масите да искат оставката ѝ, започна да плаши бизнеса и състоятелните хора. Говори за анархо-либерали, леви анархисти, Отечествен фронт и подобни небивалици. Опитва се да изкара народния бунт за морал някакъв вид пролетарска революция. Подтекстът е: „Вие, имащите, помагайте на правителството, защото ще ви одържавят!“ В уплаха си човек и призраци вижда, но едва ли е това. Поради съображения за собствената си сигурност, представители на управляващите на площадите не са забелязвани. Ако можеха да дойдат, както редовно го прави президентът Радев, първо щяха да видят колко несъстоятелни са предположенията им за протестиращи „анархо-тулупи“. Само след кратък престой на тях самите щеше да им стане неудобно от собствените им внушения, че мирното и демократично въстание срещу тях е пролетарско. А и още нещо. Я попитайте Христо Иванов от Да, България и ген. Атанасов от ДСБ – двама от основните вдъхновители на протеста, дали правят пролетарска революция, та да чуете какво ще ви отговорят…

След аферата „Осемте джуджета“ и репресиите срещу Хиполенд, собствениците в държавата едва ли виждат по-голяма заплаха за собствеността си от правния произвол. Вече и забогателите с помощта на ГЕРБ трябва да са наясно, че имуществото, с което са се сдобили, ще им е сигурно, доколкото в държавата се възстанови правов ред, който без изключения защитава правото на собственост. Вероятно много от тях от чист прагматизъм ще приветстват смяната на правителството и главния прокурор.

Министър Сачева наскоро сподели, че заговори ли ѝ Христо Иванов ѝ замирисвало на …яхния. А то май не е яхния, а попарата, която тя заедно с колегите си от ГЕРБ е надробила в държавата. Ами Тома Биков? Нямало никаква попара, всичко това били платени инсинуации от страна на чужди медии. “Европейските медии също вземат пари”, мъдро заключава той. Също? Като родните казионници? Даже спонсориращата ГЕРБ фондация на Християн-демократическия съюз на г-жа Меркел се възмути и показа на Биков жълтия картон: “… в сериозните медии в Германия, никой не взима пари, за да прави репортажи – особено за текстове относно България.” На Дани Кирилов премиерът правилно забрани творчество във Фейсбук. Как не се сети да забрани на Биков да говори с медии? Като му тръгне една приказка – все едно коментар от „Работническо дело“. И тогава все класовият враг – „западните империалисти“ и техните медии ни бяха виновни. Протестиращите май пак ще излязат прави, че фасадната ни демокрация все повече започва да се слива със спомена за Народната република.

Как тогава да не мечтаеш и дерзаеш за ново време, което да прекъсне веднъж завинаги пъпната връв с тоталитарната държава?