Ако Децата на Надеждата не успеят сега, значи май никога никой повече не ще успее...

Защо мисля така! Защото чух какво каза преди клетвата на новото правителство Ицо Хазарта...

И защото от досегашния си живот на едно дете на 15 години, тръгнало само, без ничия помощ да живее, зная много добре основния принцип за осигуряване на успешна кариера и съществуване в България - шуробаджанащината, партизанлъка, слугинажа...

И защото имам памет...И защото такъв тотален и мобилизиран насрещен вой срещу шепа млади люде не помня от 32 години. Когато и аз го изпитах на гърба си.

А и лесно ли е това - в държава, където за критичната маса от граждани краденето като за световно е начин, и то любим, на живот, двама младежи и един с побелели коси изведнъж да оправят всичко? Как ще стане това?

Нима в този озъбен свят стават такива чудеса? Че ония ще ги схрускат... И тук средства не се подбират!

Ето, вчера видях във вестник огромно заглавие - "Новият председател на парламента преспал в 10 клас с учителката си по музика ..." . Ужас!

Търсили, ровили, след като друго не намерили, ето какъв "компромат" измислили...

България е страната, в която и за нероденото българче има компромат! За да се стигне до тази публична низост, значи...

А и нали виждаме колцина от интелигенцията подкрепят Петков? За медиите да не говорим.

Но дано!

Защото иначе идва... същото. Тоест "стабилността"... Заради която "стабилност" България се изнесе по света...

Кой всъщност бяга от хубавото?

Да, това е тяхната България?

Същите, които се тръшкаха - тия не могат да направят редовен кабинет, а трябва, наложително е да има кабинет, сега реват - тия нищо няма да направят...

Те още не са започнали, а тези ги отписаха! Те още не са се родили, а тези плачат, че щели да... умрат...

Искат си Оня.

Това е.

Искат пак да крадат безнаказано. Затова е този пронизителен вой.

Да, насила хубост не става!

Като гледам как воят с всяка минута се засилва. Като гледам навсякъде изкривени и помръкнали лица как сеят прокоба, апелирам - върнете си Оня.

Той най-много им прилага!

И ще настане пак радост и тишина в "стабилната" страна! И се усещам как вътрешният ми глас казва - момчета, бягайте през десет планини в десета!

Тук не е вашето място! Тук е мястото на Оня! Ще го разберете, както го разбрах и аз. Но много късно. Когато тези ще са ви вече довършили...

Днешна България е едни навързани като синджири обвързаности във всяка област, тук и чистачка да станеш, трябва да имаш "връзки". Иначе си... "аутсайдер", "маргинал"...

Когато в началото на демокрацията аз с цялото си сърце повярвах, че Свободата е изгряла и хвърлих всичките си млади сили да възстановявам една патриотична организация, която впоследствие се разбра, че е просто една прикрита хранилка за бивши влъхви, и хората ме избраха на няколко централни позиции, към мен се приближи един стар кадър. И ми рече - "Момче, не бързай да се радваш, ти си само на 35 години, като зная какво ще ти направят, не искам и да си го помислям дори...Ние сме лоши хора и друго не умеем да правим, освен да гледаме лошо и да слагаме прът в колелото..."

Тогава, щастлив и окрилен от възторга около мен, аз се усмихнах.

И казах на патилия човек - "Не ме е страх! Ще победим!"

След само.година, след като им свърших нужното, строиха Наказателния взвод, за такъв взвод в България винаги има мераклии, участници, опитаха се да ме обругаят, клеветят, счупят...

Нещо, което и сега, 30 години по-късно, виждам как започват да вършат тези и срещу Петков и екипа му.

Тук винаги е така!

Тук винаги Наказателният взвод действа!

От цялото си сърце не искам да бъда лош пророк, какъвто се оказа, че е бил за мен оня стар кадър преди 30 години.

Нека тези мои изплакани думи да се приемат просто като бащински съвет-предупреждение от едно посечено дете на Надеждата към едни окрилени днес Деца на Надеждата!

Дано Децата на Надеждата да имат късмет, дано се роди чудо днес! Дано! Срещу Коледа стават чудеса, нали? Но после...

Привършвам този текст и виждам думите на примата на българската журналистика Нери Терзиева пак над тази снимка, която и аз сега публикувам под моя текст - "..пък може да успеят, нали?"

Нали, Нери!

Дано сега вече Господ да е с тях!

Димо Райков