Нали знаете как в американските коледни комедии сюжетът показва как отношенията между героите се заплитат толкова повече, колкото по-малко дни остават до Коледа и точно преди да разрежат пуйката, с гръм настава катарзис и всичко се изяснява и нарежда?

Е, всички сме наясно, че в живия живот не се случва точно така, даже напротив, пише Лилия Дюлгеров за  edna.bg

Моите наблюдения, че около Коледа и Нова година хората са толкова погълнати от празничната треска и стрес, че оставят разрешаването на лични дела и взаимоотношения за след това, когато лудницата утихне. Все пак първо трябва да преживееш приключването на годината в професионален план, после срещите с всички роднини, цялото пътуване напред-назад из страната и празничното пазаруване, след това да избуташ и новогодишното празнуване, което е започнало с напрягащия въпрос “Къде ще сме на Нова година” още през септември. В цялата тази суматоха и напрежение би било емоционално самоубийство да решиш да разбуташ и личния живот. Това ще доведе само до още драми и усложнения, но пък избиране на един подарък по-малко.

Заговорихме се с приятелки по темата и се върнахме назад към спомени от пред и следпразнични раздели. Моят опит беше с прекъсване на отношенията в началото на януари и в моя случай това беше по-добре. Не прекарваме Коледа заедно, но за Нова година имахме отдавна организирано и платено пътуване в чужбина. Добре, че там нямаше да сме само двамата, защото още с размяната на коледните подаръци, ми стана ясно, че с този човек нещата трябва да приключат.

Подаръците говорят изключително много за това как те приема отсрещния. Дали те разбира, дали се вслушва в думите ти, дали му пука изобщо за теб и чувствата ти.

В моя случай получих неща, които сякаш бяха избрани от някого, който изобщо не ме познава. Даже подозирам, че случаен човек би се постарал повече с влагане на мисъл какво би харесала една жена на 27 години, отколкото тогавашният ми приятел се беше постарал. А най-забавното дойде, когато той се разсърди, че аз не съм си харесала подаръка (защото явно разочарованието и учудването ми са си личали, въпреки старанието ми да ги прикрия).

Та, още около Коледа осъзнах това, което отдавна чувствах - тази връзка е на доизживяване и честно казано, раздялата ни през януари ми се стори като едно от най-хубавите неща, с които да започне годината! По принцип януари ми е винаги тегав месец, понеделникът на годината, както се казва, но не и този път. Според мен улучихме прекрасен момент да се разделим - след празниците.

Моята приятелка имаше противоположния опит - прекратяване на дълга и сърдечна връзка в навечерието на Коледа (това беше същата година, в която аз осъзнах, че моите отношения с тогавашния партньор са на доизживяване). Тя прие раздялата изключително тежко и как няма! Точно в сезона, когато си буквално залят от образи на щастливи семейства и двойки, както и от предложения за подаръци за Него и Нея, а за капак идва семейството, които няма как да не попитат ще дойдеш ли заедно с гаджето за Коледа, че баба ти му е изплела чорапи. Отделно се превръщат в пепел всичките ти представи как ще ви е коледно и уютно заедно, как ще има кого да целунеш, когато удари полунощ на Нова година. А мисълта за предстоящия януари и останалите месеци след него е почти непосилна.

Празничната депресия е нещо сериозно и връхлита немалко хора в навечерието на Коледа, а една раздяла директно я кани да настани студеното си тревожно присъствие между теб и елхата.

От друга страна пък ти остава успокоението, че ще започнеш новата година на чисто и някога там в близкото бъдеще те чака ново влюбване.

Разделите винаги са тежко нещо и все още не съм убедена, че има правилен момент за тях. Може би най-правилно е да си изясните отношенията и дали ще продължавате занапред заедно или не преди да вземете някоя сериозна крачка, като дете, кредит и т.н. А и мисля, че очакваме прекалено много от празниците. Все пак това не е холивудски филм с украсена до безобразие къща, пуловери с елени и клишета на всяко изречение. Като всичко останало в природата, и Коледа, Нова Година, рождените дни и прочее не могат (а и не трябва) да бъдат перфектни. Затова нека намалим и очакванията си, така ще се предпазим и от разочарование. А и не можем да разчитаме на никой друг, освен на себе си, за да бъдем щастливи. Затова и когато и да се е случила една раздяла, времето е било правилно.