Кучето-пазач Хачико, което стана символ на верността и предаността, съществува и в наши дни.

То се казва Шука – прекрасно гледан голдън ретривър, чиято история разплака хиляди у нас и в чужбина. Също като Хачи и то отчаяно чака собственика си, но не на гарата в родния ирански град, а пред бежанския център в българския град Харманли.

Тъжната история на мигранта и домашния му любимец започва преди няколко месеца. Бежанецът от Иран, образован и интелигентен човек, решава да избяга от размирната страна, за да живее по-спокоен живот на Запад. За голямото и тъжно пътешествие той  взема и най-верния си приятел, кучето си Шука, което е неразделна част от живота му, пише Флагман.

Двамата изминават хиляди километри по пътя на ада. Сблъскват се с десетки препятствия, но остават заедно, един до друг. Докато България  ги раздели. Малко след като преминал българо-турската граница, нелегалният мигрант е арестуван от граничарите. Той е настанен в бежанския център в Харманли, където обаче няма място за Шука.

Правилата в лагера са строги – забранено е за кучета. Така домашният любимец остава извън високите  огради. Верният приятел обаче не се отказва от стопанина си, нито той от него. Чака под дърво, пред вратата, с дни, с месеци, на едно и също място, дори не помръдва, в очакване да зърне своя водач. Отчаянието на Шука извира от тъжните му очички. Въпреки че хората от района, доброволци от Харманли, се опитват всячески да помогнат на кучето, то отказва да се храни.

Двамата отново могат да бъдат заедно едва когато мигрантът бъде освободен от бежанския център, след като получи български документи със статут на бежанец. Това обаче може да отнеме месец, а дотогава животът навън за Шука може да се окаже фатален.

Именно поради тази причина доброволци се заеха със сложната задача да намерят временен дом на Шука. Кучето от днес си има нови стопани, но временно. Те  ще се грижат за него, докато отново съдбата събере двамата най-добри приятели.