Уважаеми чиновници,

Налага се да ви пиша публично, понеже ме отбягвате лично. Всекидневно чувам гордите ви разкази как държавата полага сизифовски усилия да бута окуцелия от пандемията частен бизнес. Аз, като представител на този сектор, усетих подкрепата лично. Извинете, “подкрепа” ли казах? Тази дума няма място в следващата история.

При първия локдаун много от клиентите на нашата комуникационна компания пострадаха сериозно. Някои затвориха, за достатъчно дълго. Спряха и да ни плащат, естествено. За дълго. Въпреки това ние не съкратихме хора, а стиснахме зъби и някак оцеляхме. Не ме питайте как. Като излезе обявената от вас, чиновници, европейска програма „Подкрепа за средните предприятия за преодоляване на икономическите последствия от Covid-19“, решихме да кандидатстваме. Понеже сме изрядни данъкоплатци, имаме чист и ясен бизнес, който се намира в затруднено положение заради пустия Covid, преценихме, че имаме право на подкрепа. Няколко месеца по-късно, в началото на декември, ни уведомихте, че сме ОДОБРЕНИ да получим предложената помощ. Бяхме поканени официално да пристъпим към последната процедура преди подписване на договора и получаване на средствата. Уау! След цялата отвратителна година тази новина беше някакъв малък лъч светлина. Подадохме последната изискана порция стандартни документи в срок и зачакахме...

„И после… после какво стана?“ се питат четящите сега…

Ами после вие, уважаеми чиновници, изчезнахте. След като преминаха два месеца без ни вест, ни кост, ни гълъб от вас, нашите финансисти започнаха да ви търсят – по мейл, по телефон... „Хъкътъ-мъкътъ… не знаем нищо… ами… директорът ще каже… ами...“ Така де, знаете как говори българската администрация, когато крие нещо.

Нека повторим – в момента, в който се случват тези събития, НИЕ НЕ СМЕ клекнал пред министерството просяк. НИЕ СМЕ ОДОБРЕНА компания за получаване на финансова помощ по европейска програма за справяне с икономическите последствия от Covid-19.

Преди няколко дни, месеци след като бяхме одобрени, получаваме случайно литнала бележка от пощата. В писмото, което сте ни метнали, ни уведомявате, че ни отсвирвате - няма да подпишем договор и няма да получим помощта, за която сме били ОДОБРЕНИ. Ей така, бе. Няма пък!

Сега… да ви призная честно… на младини и аз съм късал по тъп начин с гаджета – с измислени причини и без да ги погледна в очите. Обаче вие, драги чиновници, ни бихте шута по възможно най-неочаквания начин. Истината е, че принципно забавихте помощите по програмата половин година, без да ви пука колко от чакащите са оцелели. Ние, обаче, ви затруднихме малко повече. Няколко месеца ви трябваха, за да откриете процедурна врътка, с която да ни отсвирите СЛЕД ОДОБРЕНИЕ - за нещо елементарно, процедурно, което можеше да бъде отстранено ако бяхте отговорили на някой от многобройните опити да се свържем с вас.

С риск да отегча аудиторията ще опитам да преведа вашето сложно писмо, писано на страдаща от дислексия клавиатура. В първата част на процедурата сме въвели всички необходими документи с електронен подпис на наш пълноправен пълномощник – и сме били одобрени. В предстоящата трета част на процедурата – същият пълноправен пълномощник може да подпише договора от наше име. ОБАЧЕ ей сега, когато е трябвало да пратим документите преди подписа – сме пуснали документите, подписани електронно от СЪЩИЯ пълномощник. Което внезапно се оказва лека грешка… И затова – сори, отхвърлени сте от програмата, сбогом.

Ама как така – при първа и трета фаза може. При втора – не? „Класическа процедурна примка“, би казал някой по-язвителен от мен човек.

Искате ли пак да го кажем – ние не сме НЛО, което прелита над министерството. Ние сме квалифициран бенефициент, който е преминал сериозна цедка, получил е пълен набор от необходимите точки и е бил ОДОБРЕН. Би трябвало да сме партньори на тази програма, да ни третират като частен бизнес, който заслужава да получи обещаната финансова подкрепа, при това максимално бързо… Така де, би трябвало.

Преди 13 години, заедно с Gergana Ivanova

създадохме своя бизнес. Банките ни отказаха кредит, защото бяхме нова фирма, та се наложи да заложим моя апартамент. Стартирахме с шепа хора, малко амбиции и много лудост. За всичките тези 13 години не се подлъгахме нито веднъж да участваме в обществени поръчки, да се включим във връщане на пари под масата. Развивахме бизнеса си бавно, постепенно, устойчиво, сами. За нас в момента работят 65 човека, но бизнесът ни не е грандиозен. Всъщност е труден, несигурен и изисква много мислене и работа. 13 години по-късно останахме такива, каквито започнахме – напълно и категорично независими. Прескочихме много трапове по пътя си. Ще прескочим и този, отново сами.

Иначе, уважаеми чиновници, по всяка вероятност аз лично не ви кефя... Много съм устат, прекалено откровен. Още повече не ви е кефлийско (извинете, че цитирам г-н Доган) понеже съм независим. Издържам се с честен бизнес, не съм нечия собственост, не съм в някоя партийна листа. Това, че размахахте среден пръст пред лицето ми, не ме учудва. Дали, обаче, имате достатъчно смелост да облечете новите си дрехи, да затегнете вратовръзките си и да дойдете пред нашите 65 човека, за да размахате същия среден пръст?

Сега се чудите защо писмото, което четете, е БЕЗСМИСЛЕНО. Нека обясня. Вие, скъпи чиновници, няма да прочетете и него. Ще продължите да се криете от частния бизнес, докато се правите, че го подкрепяте.

Нищо. Явно ще се видим чак в съда.

Неособено ваш,

Радослав Бимбалов, обикновен частник