Отиде си писателят Михаил Тошков
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Творецът остави значимо литературно наследство с множество издадени книги
Писателят Михаил Тошков почина на 30 ноември 2024 г.
Тъжната вест съобщиха от Съюза на българските писатели.
Роден на 9 януари 1931 г. в Пловдив, Тошков беше поет, есеист, литературен изследовател и художник. Той остави значимо литературно наследство с множество издадени книги, сред които:
- „Ръждивата брадва“ (стихове, 1963)
- „Спирала“ (стихове, 1967)
- „Протуберанси“ (стихове, 1968)
- „Въоръжени с надежда“ (есета за Априлското въстание, 1976)
- „Ламар“ (разговори и беседи, 1977)
- „Знак и думи“ (стихове и екслибриси, 1982)
- „Повярвай в моя Бог“ (роман, 1984)
- „Гнездо на хищна птица“ (стихове, 1993)
- „Поправка на фенера“ (стихове, 1998)
- „Летателен апарат“ (избрани стихове, 1998)
- „Триножник“ (стихове, 2001)
- „Стъклено тяло – I“ (мемоари, 2007)
- „Смъртта не е...“ (документална повест, 2010)
- „Внимателни шаржове“ (2010)
- „Отвесната греда на кръста“ (2011)
- „Нов наръчник на Агитатора“ (сатири, 2012)
- „Аквариум“ (стихове, 2014)
- „Следи от Феникс в пепелта“ (2015)
- „Стъклено тяло – II“ (мемоари, 2018)
- „Графити“ (2019)
- „Графити - 1“ (памфлети)
- „Графити - 2“ (2020)
- „Графити – 3“ (2021)
- „Графити – 4“ (2022)
- „Метареализъм. Синтез на „измите“ (2023)
Творбите му са преведени на английски, френски, руски, унгарски, финландски и румънски език.
Тошков беше хроникьор на противоречиво време в рамките на седем десетилетия, разказват от Съюза на българските писатели. В книгата „Стъкленото тяло“ той публикува шаржове на видни български творци като Дора Габе, Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Ламар, Пеньо Пенев, Атанас Далчев, Радой Ралин, Александър Геров, Валери Петров и други.
„Михаил Тошков постави жалоните на метареализма в нашата поезия. Именно той видя и пренесе пластичността на две и повече изкуства в поетическата канава, извършвайки мисловен и визуален синтез...“, споделят от Съюза на българските писатели.
Тошков е носител на наградите „Пеньо Пенев“ за поезия (1990), „Христо Ботев“ за публицистика (2007), наградата на Съюза на българските писатели за публицистика (2010) и други. Като художник участва в десетки изложби на малката графика в България, Италия, Чехословакия, Белгия, Полша и САЩ. Представял е и самостоятелни изложби на екслибриси, портрети и пейзажи.
