Авторът на "Неспокойни дни" и "Звънарят" вече не е сред нас

Стоян Бойчев, един от най-изявените съвременни български белетристи, е починал, съобщиха от Съюза на българските писатели. Неговата кончина остави празнота в литературния свят и в сърцата на мнозина читатели и почитатели на българската литература.

Стоян Тодоров Бойчев е роден в село Вонеща вода, област Велико Търново. Образованието си започва в родното си село, където завършва до четвърто отделение. Продължава обучението си в прогимназията в село Шилковци, Еленско, а след това и в гимназията в град Елена. Висшето си образование по философия завършва в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Освен това, Бойчев преминава през офицерската школа в град Русе.

През 1954 година Стоян Бойчев постъпва като заместник-директор в Школа 22 за минни кадри в град Перник, където впоследствие става директор. Животът му в Перник продължава четвърт век, където той създава значителна част от своите литературни произведения. Дълго време е на щат в групата писатели към Министерството на народната отбрана, където твори значими произведения на военно-патриотична тематика.

Бойчев е автор на повече от 20 книги – романи, повести и сборници с разкази. Някои от най-значимите му произведения включват:

• "Неспокойни дни" (повест, 1966)
• "Белият път" (роман, 1974)
• "Топла есен" (новели, 1975)
• "Глад" (1979)
• "Дъждовно време" (новели, 1979)
• "Горчива трева" (роман, 1981)
• "Зарасли пътеки" (разкази, 1982)
• "Иваново възшествие" (разкази и новели, 1985)
• "Милост за грешните" (1986)
• "Пазач на наблюдателница" (новели, 1986)
• "Звънарят" (роман, 1986)
• "Достоверна приказка" (избрани разкази, 1987)
• "Холандско лале" (1989)
• "Росни капки. Малки разкази и случки" (за деца, 1990)
• "Омайно биле отровно" (роман, 2006)
• "Златното ведро" (роман, 2006)
• "Мъниста" (миниатюри, 2008)

Стоян Бойчев оставя незаличима следа в българската литература. Живял в три различни обществени епохи – капиталистическа, социалистическа и прехода към "модерно общество", той остана верен на своята любов към обикновените хора. В своите творби той разкриваше значимостта, героизма и възвишеността в делниците на обикновените хора, придавайки им вечна стойност и значимост.