Еньовден е един от най-красивите празници в българската народна традиция. "В най-дългия ден в годината дори и слънцето се спира на най-високия си връх, за да потрепти, хората да му се порадват, преди да се обърне на зима", разказва етнографът Лена Кирилова.

От стари времена хората вярват, че именно, защото слънцето се е окъпало в билките в утрото на Еньовден, те имат най-голяма магическа сила. Поверието повелява рано сутрин болни и здрави да се окъпят с росата в ливадите и нивите. На този ден момите сутрин се оглеждат в кладенците, за да са хубави като слънцето.

На Еньовден билките се берат рано, защото - напече ли, магическата им сила после изчезва. И тази година аптекарките в "Стария Добрич" бяха набрали омайно биле, бял равнец, тетра, дилянка и други дъхави треви. От тях бяха сплели голям венец, под който през целия ден млади и стари се редиха да минат за здраве, както повелява традицията.

От Еньовите булки всеки получи и китка здравец и омайно биле. За 23-та поред година аптеката почерпи и с дъхав билков чай. Малките и по-големи изпълнители от танцова студия "Добруджа" радваха добричлии и гостите на града, които бяха препълнили чаршията на Стария град.

Фармацевтите Лили Манова и Веселина Батанова, които организираха красивия празник, припомниха, че Еньовден е и професионалният им празник. Манова отбеляза, че с всяка изминала година интересът към билките се увеличава. И подчерта, че с любов и упоритост фармацията се развива в правилна посока и лечебните треви могат да помогнат за не една и две болежки.

Тази година във венеца, под който за здраве минаха десетки добричлии, двете фармацевтки споделиха, че са вплели и котешка стъпка Тя е известна още като "билката на Левски", защото през годините Дякона я използвал за лечение на различни болести. Из България наричат още котешката стъпка черновръх или див босилек. Билката има широкоспектърно приложение.

Знахари я предписват при куп оплаквания - миома, камъни в бъбреците, атеросклероза, високо кръвно, гастрит, пърхот, екземи и брадавици. А според някои лекари, заради свойството й да засилва регенеративните сили и да стимулира имунитета, котешката е стъпка може да стане важна съставка в лекарство срещу някои видове рак.

Традицията обаче повелява на Еньовден момите да берат не котешка стъпка, а омайниче и любиче. Дъхавите треви се поставят в чеиза, за да им върви в любовта и да се омъжат да момъка на сърцето си. Невестите пък берат метличе, с което кичат къщи, дворове, за да е изметено лошото и болестите от дома. Майсторите кичат дюканите с наваличе, та да имат през цялата година навалица от клиенти. Еньовчето пък е считано за магическата билка, която лекува всички болести, а знахари и лечители на Еньовден дирят разковничето. Защото болестите са 77 и половина. И само това биле може да се справи с коварната половинка, за която лек няма.

Затова се смята, че намериш ли разковниче, ще си здрав и честит, а пред теб ще се разтворят портите на щастието, успеха и богатството. Някога се вярвало, че на Еньовден бродели магьосници по нивите, за да оберат плодородието. Познавали ги по това, че били млади, красиви жени, които ходели голи или облечени в дълги бели ризи яхнали кросно от стан. И до днес се вярва още, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето "трепти", "играе" и затова трябва всеки да го види и да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Сред народните поверия е и това, че слънцето на този ден се къпе и затова водата става лековита. Препоръчва се всеки да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Според народното поверие, от Еньовден денят започва да намалява, а годината клони към зима. Предания разказват, че на този ден Еньо намята кожуха си и отива да моли за зима.