Очакванията не бива да са големи, защото всъщност става дума за едва 20-ина страници, посветени на нашата страна, в един по-голям документ

Представете си, че през последните месеци - докато сте шофирали джипа си, например - няколко пъти сте нарушили правилата. Достатъчно за няколко точки от талона, глоба и изпращане на изпит за познаване на закона. Може и междувременно дори да има спиране от движение за известно време.

Но вместо това - макар да ви се случва често - изпращат само албум със снимки на нарушенията и напомняне да спрете да се карате на въпросите и забележките от ядосаните от поведението ви хора. Идеята е да се засрамите или стреснете (че накрая все някоя институция ще се заеме с вас) и повече да не правите така. Превантивна мярка за бъдещи нарушения. Няма механизъм за санкции, няма препоръки как да преодолеете проблема си със закона, пише Петър Карабоев в Дневник.

Приблизително така изглежда досега ефектът от първия Доклад за върховенство на закона в страни като България, а днес Европейската комисия ще разпространи второто му издание. Това би трябвало да стане около 13 часа българско време, след което еврокомисарите Вера Йоурова и Дидие Рейндерс ще дадат разяснения на брифинг в белгийската столица.

Подобно на миналата година, трябва да се напомни, че очакванията не бива да са големи, защото всъщност става дума за едва 20-ина страници, посветени на нашата страна, в един по-голям документ.

Той се появява след започнала през февруари процедура за събиране на информация от националните правителства, мнения от най-различни участници в анализираните сектори, факти и заключения от други институции в Европа.

Структурно текстът е разделен на 4 теми:

1. правосъдна система (независимост, качество и ефективност)
2. рамка за борба с корупцията
3. плурализъм и свобода на медиите
4. взаимозависимост и взаимно ограничаване на институциите (т.нар. checks and balances)

Обхватът му е по-малко от година, тъй като предишният бе публикуван на 30 септември 2020 г. Според източници на "Дневник" констатациите засягат решения и действия в България до март (включително) и понякога до април 2021 г. След това е имало само размяна на доуточняващи въпроси от Брюксел и отговори от София.

• Иначе казано, днешният доклад ще разказва най-вече какво свършиха правителството на Бойко Борисов, прокуратурата, 44-то Народно събрание, органите за управление на правосъдната система до изборите от 4 април.

В случая е важно припомнянето от Брюксел в общоевропейски документ, част от (все още неработещ) Механизъм за върховенство на закона в ЕС, какво обеща София да изпълни и констатацията дали го е сторила.

© Dati Bendo, European Union

За какво ще се говори в доклада

Защото в България отговорите са известни и без да ни ги казва Европейската комисия. Разказаното от източник на "Дневник", запознат с един от последните работни варианти (окончателният вид се одобрява днес на заседание на Колегиума на ЕК), потвърди, че в доклада се говори за:

- правосъдната реформа крета и е в перманентно състояние на бавене, наричано деликатно от еврокомисията "предизвикателства"

- влезлият в сила (и отхвърлен като противоконституционен) нов закон за отговорността на главния прокурор и заместниците му е типичен пример за това; както и "притесненията" за състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, инспектората му, режима за повишаване на съдии, цифровизацията в правосъдната система, десетките командировани магистрати по ключови постове за срокове от месеци и години...

- Борисов извади цял проект за нова Конституция (ако си спомняте), с която уж щели да се решат много от тези проблеми, но на всички беше ясна целта на този му ход, а и симулативният му характер бързо бе описан от Венецианската комисия. Най-вероятно в днешния доклад на Еврокомисията този проект ще бъде споменат мимоходом

- приета бе поредната стратегия за борба с корупцията (до 2027 г.), но по пътя пак някак се оказаха забравени защитата на желаещите да посочат случаи на корупция, както и регулирането на лобизма (за да спре писането на закони и поправки в нечий интерес без обществено обсъждане и оценка на въздействието и рисковете)

- напомнянето, че няма окончателно приключен с осъдителна присъда нито един корупционен случай на висш служител, вече се превърна в рефрен, така че със сигурност ще го има и в новия доклад

- няма начин санкциите от САЩ по Глобалния закон "Магнитски" да не бъдат споменати, но понеже Еврокомисията се занимава с процеси и поети/изпълнени ангажименти, а не случаи с конкретни хора, този факт задължително се поставя в бележка под линия; още повече, че това е акт на друга държава и дори емблематична фигура сред санкционираните като Делян Пеевски е само бивш депутат

• - ситуацията с влошаващите се независимост и разнообразие на медиите, токсичната и стигаща до опасност за здравето и живота на журналисти среда (създавана неприкрито от хора с власт) непрозрачността в собствеността и финансирането им, практически беззъбият (вкл. заради недостатъчен бюджет) регулатор СЕМ, няма как да не попаднат в доклада. При малко повече внимание в текста може да се появи и напомняне, че правителството на Борисов така и не се сети за някакви икономически мерки в помощ в най-трудните месеци на пандемията поне на регионалните журналисти. По-вероятно е да няма нищо за SLAPP

  - умишлена злоупотреба със съдебни прцедури и дела, която "Репортери без граници" определи като "голям проблем в България (няколко журналисти, както и издателят на "Дневник" и "Капитал" Иво Прокопиев бе обект на такава атака, което предизвика и остри международни реакции). Възможно обяснение е, че засега има само обявена инициатива на ЕК за законодателна рамка.

- гражданското общество също се "радваше" на вниманието на коалиционните партньори на Борисов, които стигнаха до вдъхновен от Путин и Орбан проект на закон неправителствените организации да вписват в специален регистър всяко чуждестранно дарение над хиляда лева.

© Christoph de Barry, European Union

А има ли смисъл

От една страна е логично повечето обещания на София да не са изпълнени, най-малкото защото едва на 6 ноември 2020 г. правителството на Борисов прие План за действие, а първите работни групи по него се създадоха през декември. Неизвестно защо той се наричаше "План за прилагане на мерките в отговор на препоръките..." от Доклада за върховенство на закона. В този доклад от септември 2020 г. няма никакви препоръки, такива се съдържаха в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка (т.нар. мониторинг), който формално не е прекратен за България, но и не функционира реално.

От друга, частта за България ще очертае какво трябва да продължи да прави страната и по кои теми ще продължат дискусиите с Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет и по кои най-наболели или сложни въпроси да се търси външна помощ. Този процес започва веднага с първите реакции и коментари днес и продължава с обсъждане и дебати в парламента, както и в Европейския парламент през септември или началото на октомври. Последното е важно и защото мнозина евродепутати искат Механизмът за върховенство на закона да има "зъби" (например защита от злоупотреби със средствата от бюджета на съюза) и да включи и описание за спазването и защитата на основните ценности на ЕС.

В самото навечерие на публикуването на доклада отново се повдигна въпрос дали това е документ, който идва твърде късно и съдържа твърде малко, за да спре действията на правителствата в Унгария и Полша и растящата тревога за това се случва в Словения. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен каза през 2019 г., че докладът трябва да служи като един вид система за ранно предупреждение и започване на откровен диалог по "прехвърчащи искри" и да се помогне преди те да са подпалили пожар

Проблемът е, че това е подход на добрата воля и без някакви класации или препоръки. Докато създаващите проблеми в страни, сред които и България, умишлено рушат върховенството на правото и демократичните процедури и механизми, а не търсят помощ за идентифицирането и съхраняването им. Понеже не им спират и евросредства до отстраняване на проблем, все по-автократичните управляващи в няколко столици на ЕС не се впечатляват много от събития като днешното.