Всички сме грешници

Това беше посланието на Европейската комисия, която представи своя първи по рода си доклад за върховенството на закона в сряда.

Докладът е част от усилията да се покаже, че всички 27 държави-членки на ЕС – а не само няколко източни държави, създаващи проблеми, са във фокуса на Комисията, когато става въпрос за мониторинг на демократичните стандарти.

Но в стотиците страници с оценки, обхващащи съдебната независимост, свободите на медиите, антикорупционните мерки и основните правителствени проверки и баланси, докладът на Комисията неизбежно подчертава огромните разлики в стандартите и практиките сред членовете на блока.

И докато Комисията избягва да подрежда или класира представянето на страните членки, оценките, систематизирани от „Политико“, показват, че държавите могат да бъдат разделени на пет категории:

Авторитарианци: Унгария и Полша

И Будапеща, и Варшава са зациклили в дългогодишни спорове с Брюксел за това, което критиците определят като демократично отстъпление и техните доклади бяха най-малко изненадващи: Комисията изрази загриженост относно медийния плурализъм и системната липса на действия за преследване на корупцията на високо ниво в Унгария и изрази “сериозни опасения” относно върховенството на закона, и по-специално независимостта на съдебната власт, в Полша.

Унгарският министър на правосъдието Джудит Варга отхвърли доклада, публикувайки съобщение в Туитър, че концепцията и методологията му са „погрешни“, а „източниците му са небалансирани и съдържанието му е неоснователно“.

Най-лоша от останалите: България

България се представя слабо според оценката на Комисията, като докладът се позовава на незавършени реформи, ниско обществено доверие в антикорупционните институции, атаки срещу журналисти и опасения относно съдебната отчетност. Но докладът също така игнорира по-голямата политическа картина за това как олигархична мафия завладява държавни институции в страната. Той мълчи и за увеличаване на свидетелствата за злоупотреби с еврофондове, движещи ширещата се корупция в страната.

Усилия за напредък: Хърватия, Малта, Румъния и Словакия

Докладите за тези четири държави показват усилия за справяне с дългогодишните проблеми, но съществените предизвикателства остават.

„Хърватската правосъдна система е постигнала напредък в намаляването на дърпащите я надолу фактори и подобряването на електронната комуникация в съдилищата, но все още е изправена пред сериозни предизвикателства по отношение на ефективността и качеството“, пише Комисията и добавя, че „нивото на възприемана съдебна независимост в страната остава сред най-ниските в ЕС.”

По същия начин Комисията отбелязва неотдавнашния напредък на Малта по отношение на „значителни реформи“, като същевременно посочва, че „има липса на заведени дела по обвинения в корупция на високо равнище“ и че остават опасенията относно медийния пейзаж в страната. Усилията на Словакия за реформи също са отчетени, заедно обаче с опасения относно способността на словашките институции да преследват корупцията.

Румъния също има пред себе си път, който трябва да извърви. „Продължават да се прилагат противоречиви мерки с негативно въздействие върху съдебната независимост“, пише Комисията, посочвайки „липсата на увеличаване на броя дела и съдебни решения, осъждащи корупция на високо ниво“.

Южни предизвикателства: Испания, Италия и Гърция

Въпреки че Комисията като цяло даде на южните демокрации на блока добра оценка за здравето им, тя повдигна няколко ключови въпроса – между тях са продължаващата политическа безизходица относно състоянието на испанския Генерален съвет на съдебната власт, органът, който контролира съдебната система в страната и осигурява независимостта на нейната съдилища и съдии. Комисията също така заяви, че “са били изразени опасения относно новото законодателство за обществената сигурност, за което се твърди, че ограничава свободата на информация и свободата на изразяване”.

Предизвикателствата за Рим са по линия на различен фронт: „Политическата независимост на италианските медии остава проблем поради липсата на ефективни разпоредби за предотвратяване на конфликти на интереси“, пише Комисията. Въпреки че похвали Италия за засилване на правилата за борба с корупцията и за предприемане на реформи за ускоряване на съдебното производство, Комисията отбеляза, че „ефективността на предприетите мерки е възпрепятствана от прекомерната продължителност на наказателното производство“.

Що се отнася до съдебната система на Гърция, Комисията отчете извършени реформи, но също така нуждата от продължаващи усилия „по отношение на нейното качество и ефективност“. Тя също така отбеляза, че групите сред гражданското общество в областта на миграцията „са изразили опасения, че гражданската свобода на действие в страната се е влошила“.

Най-добри от всички

Дори в страни, в които не бяха идентифицирани големи системни нарушения на върховенството на закона, Комисията повдигна куп въпроси – от финансирането на политическите партии в Дания до липсата на достатъчно ресурси за преследване на корупцията в Люксембург.

В същото време Комисията изглежда не е загрижена за общото състояние на върховенството на закона в голяма част от Западна Европа, като се вземе предвид оценката ѝ за „силната традиция на прозрачност в управлението на Финландия“ и „добре установената“ рамка на Франция за подкрепа на медийния плурализъм.