"Вече да чакам - не мога, това не е живот. Ако няма искат да си мълча - да ми запушат устата, те подиграват ли се с мене, кво?"

"За кво ми пращат тука тея - само да ми обещават ли? Ако можеш, мамо - пиши му от мое име и ще почакам още малко - може и да си отворя човката. Стига съм мълчала...".

Атанаска Георгиева, осъдена на доживотен затвор за жестокото убийство на 8-годишната Алекс от Поморие, пише това писмо до майка си Светла Димитрова, а тя го публкува във фейсбук, където има създадена група "Искаме истината за Алекс и Атанаска", пише 168 часа.

"Атанаска ме моли да се свържа с въпросния човек и да го питам защо я мотаят още. Не искам да казвам нищо повече за него, мутра е, опасно е. Чичко Паричко си изигра много добре ролята. Дъщеря ми пое чужда вина - това трябва да се разбере, казвам го ясно и категорично.

Нещо много жестоко се скри. Опитаха се да ни натопят всичките, но не им се получи", сподели Светла Димитрова.

Три години след смъртта на малката Алекс близките на осъдената Атанаска държат на своята версия - че тя прикрива физическия убиец на детето. След трагедията Светла и по-малката сестра на Атанаска Северина не живеят в Поморие, а в близкото село Каменар.

Северина вече не е хотелиерска жена, след като се раздели с помориеца Веселин Тошев и в момента работи в автомивка.

"Търсим си работа, но само като ни чуят имената, ни отпращат с обещание да се обадят. Не живеем, а живуркаме", казва Светла.

Но с малко по-оптимистичен тон добавя, че този сезон най-после е успяла да намери работа. "Детето стана курбан, но не заради нас. Други са причините, а нашата (бел.ред. - Атанаска) я прискрипаха яко. С какво и тя не иска да каже, но вече започва да си отваря устата.

Донякъде сме го сглобили пъзела, но има още нещо, което липсва. На нея нещо й е обещано, което не е изпълнено.

Истината обаче ще излезе наяве, а моята съвест е чиста. Спя си спокойно, защото не съм посегнала на никого", разсъждава Светла Димитрова.

Майката доверява, че на Атанаска е била обещана издръжка в затвора срещу мълчания Издръжка обаче нямало и Атанаска ставала все по-изнервена. От затвора склонили от май месец да започне някаква работа зад решетките.

"Мислихме да поискаме ревизия на делото, но няма смисъл, много е силен този човек. Само извън България има смисъл да търсим справедливост", казва майката на Атанаска.

Още по време на съдебния процес в Бургаския окръжен съд тя показа снимка на млад мъж, който се казвал Антон Петров, и заяви, че това е истинският убиец. Той бил дилър на дрога, Атанаска го познавала бегло.

Малко след 16:30 ч. на 10 април Петров дошъл в квартирата на Атанаска заедно с Алекс - мансарда, точно над жилището на детето.

Според Атанаска мъжът я избутал навътре, казал да влезе в банята, а той останал с момиченцето Когато усетила, че детето започва да нервничи, Атанаска влязла в стаята и казала на г-н Петров, че детето трябва да си ходи. Тогава той изритал раницата на момиченцето и нещата се разпилели.

Георгиева започнала да ги събира, именно тогава хванала раницата и я подала на детето.

Раничката е едно от местата, където Атанаска е оставила отпечатъци, показват експертизите.

Преди да си тръгне, Петров помолил Атанаска да си мълчи, че е бил с Александра. Мистериозният мъж се върнал още три пъти в квартирата - около 19 часа към 2:30-3 часа и на разсъмване на 11 април, твърди Атанаска. При второто посещение бил сам, но при среднощното посещение влетял гневен, избутал Атанаска в банята, а когато тя влязла отново в стаята, видяла тялото на Алекс, увито в одеяло

Върху главата на детето била поставена тъмна торбичка. В опитите си да се защити Атанаска стига и по-далече - твърди, че мъжът я изнасилил до трупа на момиченцето, както и че я накарал да докосва найлона и тиксото върху главата на детето.

Едно от ключовите доказателства по делото е именно отпечатък от палеца на Атанаска върху лепкавата страна на тиксото, с което е била задушена Александра.

По данни на прокуратурата разследващи са работили и по версията за съучастник, но е установено, че няма данни за такъв, а снимката на мистериозния "извършител" е от фалшив профил във фейсбук.

Лицето Антон Петров не съществува, убеден е наблюдаващият прокурор по делото Димо Маджаров.

Самата Атанаска първо прави пълни самопризнания, като описва подробно къде е скрила тялото на детето.

Това се случва няколко часа след убийството в беседа с психоложката Любка Христова от Института по психология към МВР. Тя определя Атанаска като аутсайдер - потисната, затворена, неуверена, неудовлетворена от живота, за което обвинява другите.

Пред писхоложката, разследващ полицай и съдия Атанаска посочва къде е скрила тялото на детето - под матрака на леглото, вляво от вратата.

“Никога повече няма да видиш дъщеря си” - тази реплика, произнесена по телефона, чува майката на Алекс Евелина Великова вечерта на 10 април, когато след многобройни позвънявания някой все пак отговаря на телефона на 8-годишната Алекс.

Евелина описва гласа като "мек" и "спокоен". Фразата била повторена няколко пъти.

Надеждата, че детето е отвлечено и има шанс да се върне, възкръсва в 20 ч. същата нощ, когато Ева получава sms с указания бащата Веселин Тодоров да приготви парите. Той е местен бизнесмен и хотелиер, но преди 6-7 г. бе разследван за лихварство.

Почти през цялата нощ на 10 срещу 11 април бащата е в полицията, очаквайки да научи нещо повече за издирването на дъщеричката му. Междувременно тежко въоръжени спецполицаи атакуват хотел "Лагун", претърсват стая по стая с надежда да намерят похитената Алекс.

Малко след 16 ч. на 11 април съобщават на бащата, че детето е открито, но е мъртво. През това време Атанаска вече е направила самопризнания, а в 17 ч. на 11 април тя показва лично къде е скрила трупчето на детето. От експертизите категорично се установява, че Алекс е убита между 17 и 19 ч. на 10 април и когато е изпратено съобщението за откупа тя вече е била мъртва.

Безобидна реплика отключва гнева у Атанаска, потискан с години, разказват по-късно криминалисти, шокирани от жестокото престъпление. Като съседки Атанаска и Алекс се познават, детето и друг път се качва до мансардата на Атанаска. Във фаталния ден то се връща от училище и вместо да се прибере вкъщи, се отбива у Атанаска.

Виждайки снимка на синовете й, 8-годишната Алекс подхвърля, че момчетата са грозни. Това влудява нереализираната майка, чийто деца живеят с баща си далеч от нея. Атанаска издебва момиченцето в гръб, след което го задушава, поставяйки върху главата му черна найлонова торба. Облепя я плътно с тиксо и слага втора торба отгоре.

Съдебните лекари са категорични, че детето е издъхнало в адски мъки, разбирайки отлично какво се случва с него, като смъртта е настъпила за около 5 минути.

Три години по-късно родителите на лъчезарната Алекс нямат нито капка съмнение, че истинската убийца на дъщеря им е зад решетките. Майката Ева е убедена, че Атанаска заслужава смъртно наказание.