Знаят ли българския правопис шефовете на Националния дворец на културата и пиарите им?

Абсурдна информационна табела с неграмотно написан текст пред вход А 3 на НДК вече месеци наред стряска минувачите, сигнализират от сдружение „Зограф”.

Многобройните гости и посетители на Националния дворец на културата в София от месеци се плашат и възмущават от нелепата табела, която маркира мястото на служебния паркинг на институцията пред самия вход А 3 на НДК и гласи следното: „Уважаеми клиенти, паркинга е неохраняем!“

Пълното непознаване на правилата за употреба на пълен и кратък член е непростимо по отношение на ръководителите на най-големия ни и най-престижен конгресен и концертен център, които всеки работен ден паркират служебните си лимузини именно пред тази безумна табела, но така и не забелязват очевадната, груба и много срамна правописна грешка в нея, отбелязват от сдружение „Зограф“. Пиарите и пиарките на НДК, по всичко личи, също не са наясно с българския правопис, щом толкова дълго време не направиха постъпки въпросния нелеп знак „Паркинга е неохраняем!“ да бъде демонтиран от вход А 3 на Двореца, допълват от сдружението.

Както е известно, принципал на Националния дворец на културата е министърът на културата Боил Банов, а той би трябвало да настоява и изисква назначаваните от него шефове на НДК да имат елементарна езикова подготовка поне на ниво начално училище, тъй като правилата за пълния и краткия член се учат и овладяват именно тогава, изтъкват от сдружение „Зограф“. Скандалното в случая е, че точно пред този „сбъркан“ и нелеп знак паркират безплатно и служебните автомобили на висшите държавни служители от Министерство на културата, когато те идват на редовни инспекции или по друга своя работа в НДК, но никой от тях и до днес не е успял да разбере и да реагира, че текстът на табелата пред вход А 3 издава липса на елементарна грамотност, посочват от сдружението.

В интерес на истината, от културното министерство още не са поели отговорността и за неграмотно написаната Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г., която неотдавна бе качена с десетки груби правописни и пунктуационни грешки и други недомислия в Портала за обществени консултации на Министерски съвет, както и на сайта на МК, напомнят от сдружение „Зограф”. Подготвеният от чиновници в Министерство на културата стратегически документ е обида за всички, които милеят за българския език и грамотността и държат на съхраняването на българската културна идентичност, и е време виновните за въпросните недопустими грешки в Стратегията да понесат своята административна отговорност за проявеното безхаберие, категорични са в гражданското сдружение. Авторите на въпросната Стратегия за развитие на българската култура – очевидно хора с ниска правописна култура и с крещящи празноти в познанията за пунктуацията, трябва обаче давърнат в бюджета изплатените им хонoрари за неграмотно написаните текстове, настояват от гражданското сдружение. За нивото на общата култура на авторите на Стратегията говори обстоятелството, че на стр. 48 при изброяването на действащите в чужбина Български културни институти е посочен „Български културно-информационен център – Скопие, Македония”, без да се има предвид, че конституционното име на западната ни съседка е Република Северна Македония, отбелязват от сдружение „Зограф“. А ето и няколко цитата от Стратегията за развитие на българската култура 2019-2029,демонстриращи учудваща липса на писмена грамотност и незнание на правилата за употреба на пълния и краткия член:

 „В рамките на Европейския съюз е подчертан стремежа да се опазва общотоевропейско културно наследство и да се създават условия то да бъде достъпно за другите“. /стр. 3/

 „Със специалния Закон за народните читалища (ДВ, бр. 89 от 1996 г.) се урежда правния статут, учредяването, видовете, функциите, управлението и финансирането на читалищата“. /стр.14/

 „По официални данни на НСИ към края на 2017 г. броя на читалищата в страната е 3321“. /стр.34/

 „В сферата на аудиовизията и медиите е необходимо да се има предвид приноса на филми, телевизия, видео“. /стр. 40/

 „Регламента за провеждане на конкурси за национално значими обекти да предвиди и насърчи сътрудничеството с архитектурни бюра от ЕС“. /стр. 64/

 „Специални усилия трябва да се поставят върху това в този обмен да се ангажират хората и да се разшири диалога между тях“. /стр. 83/

 „Чрез предварителната оценка се цели подобряване на лкачеството на стратегическиятдокумент и намалявне на неговата научна и информационна «несигурност». /стр.98/

 „Междинните/Текущите оценки имат отношение към адаптивността и актуализацията на съответниятстратегически документ, като служат за оценка на напредъка на осъществяваните политики/програми. При тях оценъчният процес има за цел да произведе консатоивен доклад, който съдържа подробен анализ на изпълнението на съответният документ, оценка на съответствието, ефикасността, ефективността, въздействието и устойчивостта на стратегическия документ, съобразно предварително определените цели, приоритети и мерки“. /стр. 98/

Ето и още само три стряскащи цитата, илюстриращи езиковата култура и нивото на грамотност на авторите на Стратегията:

„На широка дискусия се поставят възожностите и перспективите свързани с разкриването на нови сценични пространства. Това е изключително динамичен процес, който намира своето изражение и в световен мащаб. Новите форми на изпълнителско изкуство предразполагат към разриването на такъв тип пространства и предоставянето им на творците сами да ги менажират и развиват. Това може да се превърне в успешна формула за развите на сектора като зяло“.  /стр. 27/

„В изпълнение на чл. 48. т. 4 от Закона за обществените библиотеки сформираният къммчинистъра на културата Национален съвет по библиотечно дело разглежда и предлага мерки за опазване и достъп до националното книжовно и литературно културно наследство“. /стр. 32/

 „Основните принципи около се изгражда процеса на книгоиздаването и книгоразпространението са свързани с необходимостта от да се разработят политики за насърчаване на четенето“.