Най-хлъзгавият български политик е Димо Казасов.

Участва в три държавни преврата, депутат е в три обикновени и едно велико народно събрание. В епохата на капитализма членува в леви, центристки и десни формации. След народната победа развява знамето на Отечествения фронт.

Някои наричат Казасов Българският Фуше, други му викат Лъжливият Пинокио. Тази изумителна персона даде урок как се оцелява в коридорите на властта, пише Труд. От него тръгват хамелеоните, които днес шетат в политическото пространство.

Димо Тотев Казасов е роден през 1886 г. в Трявна. Завършва гимназия в Русе и право в Софийския университет. През 1902 г. се влива в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия. Следната година тя се цепи на тесни и широки социалисти. Казасов отива при широканците.

През 1906 – 1910 г. учителства в Тутракан, Русе, Бургас, Кула, с. Вонеща вода (Търновско).

През 1908 г. към тях се присъединява изгоненият от Димитър Благоев кръг “Пролетарий” и партията се преименува на БРСДП (обединена).

С бюлетината на обединените социалдемократи Димо Казасов прекрачва прага на парламента. През 1919 г. е избран за народен представител от Видинско в Народното събрание. Димо е почти джудже с ръст далеч под средния. Главата му едва се подава от трибуната. Размерът не му пречи да демонстрира таланта си на оратор. Казасов изнася пламенни речи, задава неудобни въпроси, дава убедителни отговори.

Политическата ситуация обаче не е благоприятна за дарования като Димо Казасов. Земеделският режим се опитва без време да спъне неговата кариера. С изборни насилия и задкулисни машинации оранжевите не му позволяват да влезе в следващите парламенти.

Но ето, че на Казасовата улица отново изгрява слънце. В лазурен априлски ден среща на бул. “Цар Освободител” Александър Цанков. “Бихме ли могли утре вечер да се срещнем някъде?”, пита Цанков. “Разбира се!”, отвръща Казасов. “В такъв случай утре вечер на 9 часа ще те чакам у дома”, насрочва рандевуто Цанков.

В уречения час Димо влиза в дома на ул. “Витошка” 57. Домакинът му задава директен въпрос: “Смяташ ли ти, че със средствата на легалната политическа борба ще може да бъде свален Стамболийски?”

“Решително не! - отсича Казасов. - Само един държавен удар може да го съкруши. Всеки друг метод на действие ще бъде удавен в насилието, с което Стамболийски тъй нашироко си служи.”

Така ферментира превратът на Девети юни 1923 г. След промяната джуджето от Трявна сяда в министерско кресло.

Според легендата плешивият Димо имал на главата си само един косъм. Всяка сутрин го показвал през прозореца и това растение сочело накъде духа вятърът и в каква политическа посока трябва да поеме неговият стопанин. При една метеорологична справка косъмът маркира, че правителството няма да го бъде, а БРСДП е бита карта. Следвайки прогнозата, през 1924 г. Казасов подава оставка като министър, през 1926 г. напуска и партията.

Българският Фуше не стои празен. Веднага създава две формации - Социалдемократическа федерация и политически кръг “Звено”. Федерацията е мимолетна, но кръгът оставя трайна диря в историята на България. “Звено” групира политици с различен цвят. Интелектуалци и военни, недоволни от управлението на Народния блок, са омешани в редиците му.

“Звено” и Военният съюз извършват преврата на Деветнадесети май 1934 г. Конституцията е отменена, партиите са забранени, Народното събрание е разпуснато. Димо Казасов заминава пълномощен министър в Белград.

През 1938 г. парламентаризмът е възстановен, но косъмът на Казасов сочи, че е опасно да влиза в легалната политика. Димо избира нелегалния Отечествен фронт, който прави преврата на Девети септември 1944 г. Косъмът е познал - бившите управници са пратени на ешафода от така наречения Народен съд.

Лъжливият Пинокио става министър на пропагандата в първото ОФ-правителство. Във второто и третото е министър на информацията и изкуствата. През 1950 г. е главен директор на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения. И тогава се случва най-невероятното в невероятното житие на Казасов.

Димо облича тогата на Главен цензор на републиката. Изготвя “Списък на вредна литература”, която народът не бива да чете. Високо морален и откровен до болка, той включва вътре и свои собствени съчинения!

“В тъмнините на заговора”, “В Отечеството на Мусолини” и още шест негови заглавия са в списъка, стъкмен по подобие на средновековните индекси на забранените книги. Те са арестувани в специален фонд на Народната библиотека.

През 1964 година Казасов написва мемоарна книга за Русе, наречена "Русе. Исторически очерк".

Димо Казасов умира като безпартиен през 1980 г. Народен деятел на изкуството и културата, носител на орден “Георги Димитров”. Неговият завет към бъдещите политици логично възкръсна след поредния преврат на Десети ноември 1989 г.

От тази дата насам вечните слуги на народа по казасовски хамелеонстват в коридорите на властта. Фурнаджийски лопати, въжеиграчи и еквилибристи сменят цвета на партийната принадлежност, както сменят десена на костюмите си.