Издадоха книга с автентични рецепти от русенския край

0

Автентични рецепти, характерни за русенската регионална кухня от края на 19 и началото на 20 век, са събрани в книга „(Не)архивираните ястия“ на Професионалната гимназия по туризъм „Иван П. Павлов“ – Русе.  

Книгата излезе от печат в тираж от 500 броя и е резултат от реализирането на проекта „Мултикултурният привкус на русенската регионална кухня”, съфинансиран от Фондация „Русе – град на свободния дух” и ВН – социален проект на ЕКОНТ, в рамките на проведения конкурс „Знание и растеж“ .

Екземпляр от нея днес получиха двете финансиращи организации, Регионална библиотека „Любен Каравелов“, читалищата в Община Русе, Държавен архив – Русе, Съюз на хотелиерите и ресторантьорите – Русе, Клуб на професионалните готвачи – Русе, Регионална организация на евреите „Шалом” – Русе, Съюз на арменските културно-просветни организации /САКПО/ „Ереван” – Русе, Дружество за културни връзки с Турция „Гюнеш” – Русе, заведения и представители на медиите.

Книгата съдържа 39 рецепти на ястия, характерни за българската, турската, арменската и еврейската кухня в Русенско. В продължение на няколко месеца те бяха издирвани и демонстрационно приготвяниот ученици и преподаватели от Професионалната гимназия по туризъм, със съдействието на професионалисти. Част от ястията бяха представени и по време на провелата се през миналия месец Дунавска културна конференция в Русе и се радваха на голям интерес.

Представянето и разпространението на книгата „(Не)архивираните ястия“ е  финалът на проекта  „Мултикултурният привкус на русенската регионална кухня”. Неговата цел е утвърждаването на Русе като град, който успешно съчетава традиции и новаторство в областта на кулинарията, получаването и предаването на знания и опит, както и популяризирането на кулинарната професия.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Тате, тате, какво е ГМО?
- Мм, как да ти го обясня... МЕЧО ПЛЪХ, примерно...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари