Благословени са тези, които обичат или благословени тези, които обич не познават?

Пиша ти поредния роман, може би последния за нас. Толкова неща останаха неизказани. Толкова неща не успях да ти кажа. Защо ли ? Дори и аз не знам. Имах те до мен, но нямах смелостта да кажа, че наистина имам нужда от теб. Помня те още преди да бъда с теб. Помня още тогава колко много исках да бъда с теб. Ти беше моята мечта до която нямаше как да се добера. Но ето, че незнайно как успях. Сбъдна се. Ти, моята мечта, превърнала се в реалност. Моята най-голяма мечта се осъществи – да бъда с теб. Но какъв глупак бях. Исках те толкова много, че дори не осъзнавах, че мога да те изгубя. Приемах те за даденост. Приемах, че винаги ще бъдеш до мен, защото може би аз бях готов винаги да бъда до теб. Но не винаги ти отвръщат с това, което даваш от себе си.

Опитвайки се да ти дам урок, всъщност ти успя да ме научиш на нещо. Опитвайки се да те науча да се ценим взаимно, може би ни разделих. Толкова грешки допуснах. Мислех, че винаги съм прав, но ти успяваше да покажеш, че не винаги е така. Дори да не го изричах на глас, то и двамата го знаехме. Поредната глупост от мен – не успях да кажа, че и ти беше права.

Винаги съм искал само и единствено теб. През цялото това време, сред колкото и други да съм бил, винаги ти си била в мислите ми. Дори когато най-накрая те имах, ти продължаваше да бъдеш в главата ти. Независимо трудните ни моменти, винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Така и неуспях да ти благодаря за всеки момент в който съм бил непоносим,а ти ме търпеше. Е, благодаря ти.

Сега не минава и ден в който да не мисля за теб. В ума ми постоянно изплуват  моментите в които допусках грешки. Непрекъснато се повтарят в съзнанието ми в опит да открия как можех да предотвратя всичко това. Да те запазя.

Знам, че времето ще мине, спомена за мен ще избледнее, ще се появи друг в живота ти, ще ме забравиш. И това ме убива. Но искам да знаеш, че аз никога няма да те забравя, дори за миг. Винаги ще продължаваш да съществуваш в съзнанието ми. Винаги ще бъдеш с тази твоя усмивка, която спираше дъха ми, която докосваше сърцето ми. Няма да останеш спомен от миналото ми. Винаги ще бъдеш с мен в моето бъдеще. Винаги ще изживявам с теб това бъдеще, което виждах в погледа ти. Дори и да не го знаеш аз те обичам …

Но сега единственото, което мога да поискам от теб е прошка. За всички грешки, които допуснах. Ти си специална. Надявам се да разбереш колко специална и важна беше за един човек.

Боли ме. Не се чувствам самотен – аз съм самотен. Изгубих те … Съжалявам за грешките, които допуснах. Надявам се някой ден да намериш сили да ми простиш …

Автор: Денис Топов