1. Казва ти, че те обича, но не ти го показва.

Казват, че истината е в малките неща. И е така. Любовта не се вижда в големите букети, а в цвете, откъснато по време на разходка. Не се вижда в планираните предварително вечери в скъпи ресторанти, а в импровизирания пикник в парка. Не се вижда в обещанията, а в действията.

Ако ти казва, че те обича, но не ти го показва, значи просто не те обича. Ако не те целува без повод, ако ръката му не търси твоята, ако не те прегръща безмълвно и дълго, ако не се опитва да те изненадва непрекъснато,... значи просто не те обича. Ако не се чувстваш специална за него, значи, скъпа, той просто не те обича...

2. Казва ти, че те обича, но не планира бъдещето ви.

Вярно е, че трябва да живеем в мига, вярно е, че трябва да го изживяваме пълноценно, но ако не знаеш къде отиваш, как ще стигнеш там? Ако мъжът до теб не те кара да се чувстваш сигурна за общото ви бъдеще, ако те кара да се съмняваш, че изобщо иска такова, че е готов да гради такова, значи просто не те обича.

Ако отказва да говори за това къде и как вижда двама ви... и вижда ли си всъщност, значи просто не те обича. Ако твърди, че бъдещето е твърде далече, за да мислите за него, значи просто не те обича...

3. Казва ти, че те обича, но не се вслушва в теб.

Диалогът е задължителен за здравата и истинска връзка. Без диалог, без изслушване и по-важното, чуване, на другия, без компромиси и превъзмогване на егото, двойната е обречена на разпад. Любовта е танц за двама. Танц, в който няма водеща фигура. Двамата едновременно водят и се оставят да бъдат водени.

Изразяват себе си и заедно с това оставят другия да бъде себе си. Променят се, напасват, израства. Ако той е затворен за твоите доводи, когато спорите, ако не зачита предпочитанията и молбите ти, значи просто не те обича.

Ако отказва да се съобразява с теб, ако не се допитва до теб, значи просто не те обича. Ако говори с теб, но само за да чуе себе си, значи не те обича...

4. Казва ти, че те обича, но не споделя с теб.

За истинската връзка, връзка, основана на любов, е нужно не само да чуваш другия, но и да говориш с него. И не просто да говориш с него за някакви неща, а да споделяш с него най-важните за теб неща. Нужно е не само да му позволиш да се разкрие пред теб, но и ти да се разкриеш пред него.

Ако не ти казва за какво мисли, какво планира, от какво се притеснява, за какво мечтае, ако не ти казва нищо за това, което се случва в главата му, значи просто не те обича.

Ако виждаш, че предпочита да избяга, за да остане сам, вместо да бъде до теб и да говори с теб, значи не те обича. Ако сте заедно, а понякога се питаш познаваш ли го изобщо, значи не те обича.

5. Казва ти, че те обича, но не обвързва истински живота си с теб.

Връзката затова се нарича връзка – защото свързва двама души. Вярно е, че всеки трябва да запази свободата си. Вярно е, че всеки трябва да има лично пространство. Вярно е и че всеки трябва да продължи да бъде себе си. Но въпреки всичко, връзката е връзка, когато двамата правят един за друг място в животите си.

Нещо повече – когато започнат заедно да градят общия си живот. Живот, в който, когато кажеш „Ние”, това не значи, че вече няма „Аз”. Живот, който е споделен.

Ако не свързва живота си с твоя, значи не те обича. Ако чувстваш, че си е самодостатъчен, че няма нужда от теб и не иска да има нужда от теб, значи не те обича. Ако усещаш граници, през които не те допуска да минеш, значи не те обича...

Ако сте двама, а се чувстваш сама, значи просто не те обича.