Ако някой ви каже, че детската любов си остава ей, там, в миналото, кажете му, че дълбоко греши. Доказват го героите на днешната ни семейна история – Любка и Иван.

„С бащата на бъдещото ми дете се познаваме от далечната 2002 г. “, започва писмото си до кампанията "Направи го сега – ДНК на бъдещето" Любка и изведнъж ни сюрпризира със следващите думи: „Сигурно ще се изненадате, като кажа, че тогава бяхме само на 7 години, а сега сме на 24“. А ние ще добавим само, че това, което прави още по-щастливи днес Любка и Иван, е новината, че скоро ще стават родители.

Любка и Иван се познават от първи клас. Двамата са съученици и тайничко и по детски въздишат един по друг още от училищната скамейка. „И двамата се харесвахме, той мен повече, но не му казвайте“, споделя под сурдинка Любка.

Двамата обожават да се връщат назад във времето на най-чистата им любов и с носталгия и усмивка да си спомнят моментите от онези толкова мили невинни години.

„Харесвахме се чисто по детски. Той – мен, защото съм била "сладка като торта", а аз – него, защото беше най-забавното момче в класа. От малък град сме и цялото училище и учители узнаха за нас, докато станем 8-и клас. Аз му се дърпах като всяко срамежливо момиче, а той все ме чакаше, изпращаше до вкъщи, подаряваше ми пръстени пред целия клас (споменах, че бях срамежлива, нали) и все ме разсмиваше. Толкова бяхме малки, незнаещи нищо за света на големите, толкова беше лесно да сме заедно в час, да се смеем, да си помагаме и нищо нямаше значение“, пише още в писмото си младата жена.

Иван е толкова влюбен в съученичката си, че заради нея той отказва да се премести в математическа паралелка, където е приет след 5-и клас. Не пожелава дори да отиде да живее при родителите си, когато те заминават да работят в Португалия.

„Знаете ли какво им е казал на една ваканция при тях след молбата им да остане с брат си да живеят там?! „Ако ме оставите тук, ще избягам, ще пътувам пеша и ще преплувам океана, за да се върна в България при нея" са думите, които тогава 13-годишният Иван казва на родителите си след молбата им да остане с брат си да живеят при тях.

„Сега се смеем с него много на тези думи, но всички го знаем какъв инат е“, продължава разказа си Любка.

17 години по-късно двамата са преминали през какво ли не. „8 години, откакто официално сме гаджета, 5 години, откакто живеем заедно, след като се записахме да учим заедно и в университета, 1 година, откакто сме сгодени. И до края на тази ще посрещнем нашето първо детенце – момченце!“, пише още щастливата бъдеща майка.

„Да се радваме повече, да се обичаме още повече, да плачем, но повече от радост. Да пътуваме и да показваме на детето ни всичко красиво, което светът предлага, да се учим заедно, да караме ролери, да решаваме задачи, да пишем есета и всичко това с нашето вълшебно момченце, дай Боже и още след него!“, завършва вдъхновяващата си история младата жена.

Историята на Любка и Иван е част от благородната кампания "Направи го сега – ДНК на бъдещето". Целта на проекта е да вдъхнови и насърчи всички двойки, които не страдат от репродуктивни проблеми, да не отлагат появата на първата си рожба за по-късен етап от живота им, когато може вече да е късно.