Младите образовани българи, завършили престижни езикови и професионални гимназии, масово напускат страната ни, избирайки да продължат да следват в чуждестранни университети и колежи.

Половината от завършилите 91 немска езикова гимназия, която от години оглавява листата на най-елитните столични училища, ще заминат в чужбина. Ако тази тенденция продължи, след 10 години в България няма да останат можещи и знаещи хора. Бягството на млади и способни българи още повече задълбочава демографската криза, която от много години тормози развитието на страната ни, предаде репортер на БГНЕС.

„Не мога да кажа, че нашето висше образование е лошо. По-скоро ме притесняват нашумелите в общественото пространство корупционни схеми, които се случват във висшите ни училища и подобни проблеми. По тази причина избрах Западна Европа“, каза гимназистът от 91 немска езикова гимназия Калоян Стайков, който вече е решил да учи фармация в Хайделберг и му предстои да си купи билет.

Според него фармацията тук също е на ниво, но влизането е излишно усложнено. Липсва и гаранция, че ще може да се реализира тук с наученото и, че няма да се наложи да замине в чужбина.

Калоян все още не решил дали ще се върне в България, но би се замислил за завръщане, ако държавата затегне контрола по придобиване на висше образование и подсигури възможност за реализация на завършилите.

Момчил Тарабанов също завършва средно образование тази година. Той е решил да учи архитектура в Германия, защото тази специалност у нас изостава като развитие.

„Смятам, че качеството на образованието в чужбина е по-хубаво и по-модерно. Всичките нови идеи и иновации са в Германия и идват няколко години по-късно в България. Заради това смятам да следвам в Германия“, заяви Тарабанов и добави, че след като се изучи там ще се завърне в България, за да приложи наученото зад граница в родината си.

Да продължи висшето си образование в чужбина смята и единайсетокласничката Катерина Петрова.

„По-вероятно в чужбина и по-конкретно в Германия, защото като цяло качеството на образование е по-високо и възможностите за реализация са по-добри, отколкото тук. Това, което ме демотивира да остана, поне като студентка в България, е фактът, че познаваме университетски преподаватели и имаме близки, които ни разказват за все по-ниското качество на висшето образование и това, че доста е спаднал прагът на оценките, с които влизат студентите. Конкретно в моя случай смятам, че по този начин средата не би била достатъчно конкурентоспособна и не би ми дала достатъчни възможности за добро образование”, сподели Катерина.

За пръв път тя се е замислила дали да не следва в чужбина още в 8 клас, когато влиза в гимназията. Везната се наклонила в посока емигриране миналата година, след като печели конкурс и отива на обмен в Германия. Посетила университета в Бон и видяла, че там условията са добри. Тогава взела окончателно решение да следва в Германия и започнала да проучва университетите и специалностите. За нея е от особена важност влизането в университет да не става с ниска оценка, защото това води до намаляване на качеството на кандидатите.

Катерина все още не знае дали ще отиде само да учи или ще се установи в Германия. „Има вариант да се върна тук, защото смятам, че тази страна се нуждае от млади хора, които биха могли по някакъв начин да подпомогнат развитието й”, споделя тя.

Според нея коренно трябва да се промени образователната система на всички нива, защото тя се основава на остарели методи. „Това възпитание на т.нар. всестранно развити личности, т.е. да учим целия ареал от възможни предмети не ни прави специалисти в областта на интересите ни, не ни дава пътека за професионално развитие по-нататък”, убедено е младото момиче.

Въпреки негативната тенденция младите от немската гимназия да не искат да следват висше образование в България, Калоян и Момчил забелязват и една друга тенденция, а именно – нарастване на броя на завършващите гимназията, които решават да продължат висшето си образование у нас, а бивши техни съученици, отишли зад граница, се завръщат в България. Но колкото и да се увеличава броят им то той е нищожен спрямо този, който отива зад граница.

Кога масово младите ще спрат да търсят спасение в чужбина зависи изцяло от действията и приоритетите на държавата в сферата на образованието. Ефектът от реформите обаче ще стане видим след не по-малко от 10 години.