Новият ред за завършване на средно образование предизвика объркване и напрежение в образователната системата.

Родители и учители питали образователното министерство как настоящите деветокласници ще кандидатстват в университети, когато завършат училище през 2022 г., стана ясно от изказване на ръководството на ведомството, пише Medialpool.bg.

Проблемът е, че според влезлия в сила преди няколко години Закон за училищното и предучилищното образование обучението в гимназията се разделя на два етапа. Настоящите деветокласници са първият випуск, който ще завърши по тази система.

Така в Х клас те ще приключат първия гимназиален етап и след това ще минат през втори, който обхваща ХІ и ХІІ клас.

Общообразователните предмети, сред които география, история, биология, химия, физика се учат само в първия етап. Във втория програмата на учениците се състои от профилираните или професионални предмети (в зависимост от училището), а от общообразователните се преподават само математика, български език и литература, чужд език, физическо и гражданско образование.

Първият етап на гимназиалното образование се завършва с удостоверение, в което се вписват оценките по изучаваните предмети. То не е документ за завършено средно образование и не е достатъчно за кандидатстване за висше.

След ХІІ клас младежите получават диплома за средно образование, която вече се изисква за влизане в университет. В нея обаче са само оценките от ученото в ХІ и в ХІІ клас. Така от гимназиалната диплома се изключват общообразователните предмети, изучавани до Х клас.

Проблемът за някои родители, учители и ученици е свързан с това, че младежите може да искат да кандидатстват в университет с предмет от общообразователната подготовка, който не се учи в последните две години в гимназията и съответно оценката за него не фигурира в дипломата за средно образование. А университетите ползват оценките от дипломата при балообразуването за приема в първи курс.

Заради напрежението и неяснотите, в четвъртък ръководството на образователното министерство се е срещнало с ректорите на университетите, които обещали, че ще съобразят правилата за прием с промените. Висшите училища щели да взимат оценката по нужния общообразователен предмет - например химия, от удостоверението за завършен гимназиален етап. Вероятно обаче тази оценка няма да е със същата тежест, каквото би имала оценката на ученик, завършил гимназия с профил, в който се включва и химията и чиято оценка ще е дипломата за средно образование. Причината е, че профилираната подготовка включва различни знания.

От министерството обясниха още, че ако учениците решат да кандидатстват в университет с предмет, който не учат в последните два гимназиални класа, могат и да се явят на избираема матура по него. Зрелостните изпити остават след ХІІ клас. В тази ситуация изпитът по химия, например, ще е върху общообразователния материал. Ако гимназист от профил с химия се яви на същата матура, то тогава въпросите ще са върху по-сложния материал от профилираната подготовка.

Ръководството на образователното министерство успокои още, че не се налага учениците да се местят след Х клас, за да учат профил, в който се включва и предметът, с който искат да кандидатстват в университет. Няма да се налага и ново кандидатстване за ХІ клас, въпреки че първият гимназиален етап ще се завършва с изпити за външно оценяване. Те обаче няма да са с оценка, а с точки.

Допълнително кандидатстване ще има само за учениците от т. нар. обединени училища, в които се учи до Х клас. Те са около 70. Това ще стане през 2020 г.