73 348 жилища е изброила статистиката в град Русе. От тях 16 578 къщи и апартаменти стоят необитаеми. Това представлява 22%, иначе казано, малко повече от една пета от всички жилища в града пустеят, пише Нели Пигулева за вестник "Утро"

При това данните са от статистическата информация за 2011 година. Което пък навежда на размисъл колко още къщи са опустели за последните девет години. Както и кой и защо купува новите апартаменти в неизброимите жилищни кооперации, които се строят буквално денонощно, особено в последно време. Защото реалността показва, че ако за някой отрасъл не съществува нито корона криза, нито икономическа, нито демографска - това е именно частното жилищно строителство. А в същото време други числа посочват недвусмислено, че само някакви си двайсетина години населението само на град Русе се е стопило с около 36 000 души. При преброяването през 1985 година в града са живели над 186 хиляди души. През 2011 г. те вече са 149 134, а само пет години по-късно Русе вече остава със 149 134 човека. С колко е намаляло населението на официално все още четвъртия по големина град в страната предстои да видим само след няколко месеца, когато приключи поредно национално преброяване, което предстои да се проведе в началото на следващата година.

Тези и други данни, които провокират размисъл и отвеждат към едни не особено оптимистични перспективи, се съдържат в общия устройствен план на община Русе, който се прави за пръв път и предстои да бъде гласуван от Общинския съвет в четвъртък. Този план, който би трябвало да е основната рамка, която да определя как ще се развива в урбанистично отношение градът през следващите десетина години, съдържа любопитни и провокиращи данни най-вече по отношение на относително недалечното минало. По отношение на бъдещето, което по презумпция би трябвало да се съдържа или поне да се очертава в него, трудно би могло да се каже, че той предизвиква интерес - най-вече защото той представлява именно рамка, като посочва посоките на развитие повече „по принцип“.

Предвижда се развитие на зелени зони, отваряне на града към Дунава, градско строителство, съобразено с характерите на различните градски райони - тоест, в централната част, където съществуват ценни в архитектурно и историческо отношение сгради, новото строителство не бива да е такова, че да закрива или, не дай, боже, да разрушава подобни здания и цели ансамбли.

На няколко места в плана се цитира „вече взетото решение за изграждането на автомагистрала Русе-Велико Търново“ и това „решение“ се посочва като фактор, който ще определя развитието на града в различни измерения. Като русенци, които добре знаят стойността на подобни „решения“, вземани неизброимо много пъти, можем само да предполагаме какво ще се случи с маркираните добри намерения в плана, който ще бъде гласуван на 22 октомври - щом като неговите автори си представят „автомагистралата Русе-Велико Търново“ като факт в обозримо бъдеще - та да я вземат за отправна точка.

Може би и затова по-любопитно, и вероятно по-смислено е, на този етап, преди да сме видели с очите си как багери и валяци правят магистралата да се вгледаме в данните, изнесени в основната част на Общия устройствен план - те във всеки случай биха могли да ни накарат да си направим някои съпоставки и констатации, които да формират една относително реална картина за това какво русенци биха могли да очакват в близко бъдеще.

Най-фрапиращите факти са свързани с демографската картина. Към вече цитираните данни за броя на населението в град Русе ще добавим още един щрих. Населението на общината към края на 2016 г. е 161 838 души, което съставлява 72,4% от общото население на Русенска област, което пък е 223 489 души. Спрямо 2011 г. жителите на общината са намалели с 3%. Жителите на областта за същия период са намалели с 4,4%.

Хората на възраст между 15 и 64 години в общината през 2016 година са били 65,6 на сто от цялото население. Децата до 14 години са 12,9 на сто, а възрастните над 65 години - 20,6 процента. Делът на хората в диапазона 15-64 години за пет години е намалял. Другите две възрастови групи се увеличават - по-малко децата /с 0,8%/, повече пенсионерите - с 2.2%.

Точно това увеличение е част от една не особено радостна тенденция. Специалистите говорят за коефициент на възрастовата зависимост: този коефициент показва колко е броят на „зависимите“ възрасти (под 15 и на 65 и повече години) на 100 човека от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години). С други думи, колко души издържат с доходите си хората, които биха могли да работят и да осигуряват препитанието си. За община Русе този коефициент през 2011 година е бил 43,8 на сто, а през 2016 година вече е 50,3 на сто. Темповете на нарастване на този показател за общината за по-високи от тези за страната - 6,5 процентни пункта растеж спрямо 5,9 за страната.

Друг показател, който недвусмислено сочи една тъжна тенденция е така нареченият коефициент на демографско заместване - той пък показва отношението между броя на населението във вливащата се възрастова група 15-19 г. и излизащата група 60-64 г. от трудоспособното население, тоест съотношението между потенциалните бъдещи производители на БВП и на потенциалните потребители на пенсионните фондове.

За община Русе през 2011 г. този коефициент е бил 63,6 на сто, а през 2016 година вече е спаднал до 56,4 на сто. Не особено утешително звучи изводът на авторите на общия устройствен план: „Процесът за община Русе е аналогичен с този за страната. През 2011 г. стойността на показателя е близо 64 души, а през 2016 г. намалява силно до 57 души, които заместват 100 излизащи от трудоспособна възраст. Тенденцията в общината е по-силно изразена - намалението за периода е със 7,2 процентни пункта спрямо 4,9 за страната“.

Като знаем данните за намаляващия брой на деца в детските градини и това, че броят на седмокласниците в русенските училища само за една учебна година стават с почти 300 по-малко, трудно бихме могли да се надяваме на някакво чудо, което да възстанови баланса между различните групи население в Русе.

В крайна сметка, такива са и изводите в тази глава в общия устройствен план. В него се казва: „Анализът на населението като източник на работна сила, икономическата активност и заетостта показват съществуващи проблеми. Увеличава се демографското натоварване на населението в общината, тоест на 100 лица в активните възрасти се падат за издръжка все повече лица от неактивните. Засега това натоварване е по-слабо от общото за страната, но темповете на нарастването на за общината са по-интензивни“.

Възпроизводството на трудовите ресурси в общината също следва негативна тенденция, по-задълбочена от общата за страната. Тази негативна тенденция е интензивна и задълбочаваща се. През 2016 г. 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 50 души на възраст 15-19 години (влизащи в трудоспособна възраст), което е едва половината от необходимото, за да има пълно заместване на работната сила“.

Градът на химическата и машиностроителната индустрия - родените преди 90-те години на миналия век ще разберат за какво говоря - днес има сравнително малко поводи за гордост. В годините на най-свирепите хлорни обгазявания от румънския комбинат „Верахим“ един френски специалист, озовал се в Русе, беше възкликнал: „За първи път виждам град, който от трите си страни да е заобиколен с огромни промишлени зони, а от четвъртата му страна е реката, през която пък идва другата беда- обгазяването!“.

Сега промишлените ни зони се водят две. Но от миналото промишлено величие - което в голяма степен беше и страдание, не е останало почти нищо. Цифрите го потвърждават: през 2105 година регистрираните нефинансови предприятия в Русе са наброявали 9899 предприятия, като 8922 от тях са... микропредприятия! с до 9 човека персонал! От останалите 762 са малки предприятия /от 10 до 49 души персонал/, 185 са средни /50-249 работещи в тях/. При това произведеният в общината през 2015 г. БВП Русе е 1924 млн. лв. по текущи цени, обясняват специалистите. Растежът на БВП по съпоставими цени в сравнение с 2008 г. бил 3,9% - което спецовете окачествяват като „недостатъчна динамика“, тъй като за същия период растежът на БВП за страната бил 11,3%. Дали и с колко да сме „отхвръкнали“ нагоре за петте години от 2015 досега? По-скоро надали сме отлепили кой знае колко. Като погледнем и централната търговска улица на града, която в някаква степен е мерител на покупателната способност на редовия гражданин - и като отброим как само за последните няколко месеца от лятото насам там към затворените преди дузина магазини се прибавиха поне още толкова - става окончателно ясно, че нямаме кой знае какви основания да празнуваме.

С надеждата все пак да открием нещо ако не по-оптимистично, поне по-приятно за размисъл, продължаваме четенето на Общия устройствен план. За да попаднем на поредните печални данни.

Оказва се, че значителна част от сградния фонд в общината - 89,3%, е построен до 1990 година. В селата на общината този дял е още по-голям - 92,3%. Половината от сградите в общината са построени до 1970 г., а едва 4,2% са построени след 2001 г. (от тях - 0,8% или 139 сгради - след 2010 година). Едва ли за някого е изненада, че 92,2% от построеното след 2001 г. са в град Русе.

Панелните сгради са 442 в цялата община - докато тухлените са 23 135. Преобладават едноетажните - те са 17 318.

На шест и повече етажа са едва 568 сгради, от тях 566 са в Русе останалите две са в другия град в общината - Мартен. Жилищните блокове и кооперации са 1620 Ц 1604 са в Русе, а къщите са 18 168 /в Русе те са 8130.

От всичките 86 107 жилища в цялата община /от тях 74 348 са в Русе/ - 11 094 са с по една стая /едностайните в Русе са 10 462/. С шест и повече стаи разполагат 1277 жилища в общината. От тях в Русе са 626, 135 са в Николово, 102 в Басарбово, 87 в Мартен, 68 в Семерджиево, 40 в Бъзън и т.н.

При това в 2414 от всички жилища... няма водопровод! 2076 от жилищата без течаща вода са в град Русе. 273 са без вода в Николово.

Но и това не е всичко - в 183 от обитаваните от жители на Града на свободния дух жилища няма тоалетна! Без тази цивилизационна придобивка са 45 жилища в Бъзън, 37 в Мартен, 13 в Николово, 9 в Тетово - общо 313 без WC в цялата община. В страната-членка на Европейския съюз. Всъщност, в Русе само 73.3% от жилищата имат тоалетна вътре, останалите са извън дома или, както вече стана ясно, няма такава изобщо.