Носи ли общината отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг или лед улично платно, вместо по също непочистения тротоар.

На този въпрос предстои да отговори състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, пише Lex.bg.

Той е по казус на пловдивчанка, чието дело срещу общината вече е допуснато до касационно обжалване. Тя завела иск, в който настоява да получи обезщетение от 25 000 лева за морални вреди и 2850 лева за имуществени. Пловдивският апелативен съд обаче го отхвърля и така делото стига до ВКС. За да бъде допуснато до касация, жената поставя въпроса за отговорността на общината за вреди, причинени на пешеходец, който се е движил по пътното платно.

„Въпросът се явява от значение за уеднаквяване на съдебната практика, респективно – за точното приложение на закона от съдилищата в подобни случаи, а следователно – и за развитието на правото“, заявява в определението си, с което е допуснал делото до касация, състав на ВКС с председател Светла Цачева (докладчик) и членове Албена Бонева и Боян Цонев.

Уврежданията

Случаят е отпреди две години, а ВКС излага в определението си по допустимост фактите така, както са установени от предишната инстанция по делото – Пловдивския апелативен съд.

Около 18 ч. на 21 януари 2017 г. жената вървяла по платното на ул. „Пушкин“ в Пловдив. Когато достигнала до ул. „Драгоя Божилов“, завила наляво по нея, подхлъзнала се и паднала.

Откарана е незабавно от линейка в травматологичното отделение на университетската болница „Св. Георги“, където ѝ била поставена диагноза вътреставно закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната част. Лекарите по спешност извършили открито наместване с фиксиране на двете счупени кости с метални плаки и винтове, след което поставили гипсова ботушна шина.

След шест дни жената била изписана за домашно лечение. Но още през същия ден я приели по спешност в друга болница с диагноза „възпаление и тромбоза на дълбоките съдове“. Тя била следствие на обездвижването ѝ след операцията. Така жената лежала още 10 дни в болница. По делото е прието, че възстановяването е протекло в рамките на нормалното, като в началото болките били интензивни, но постепенно започнали да намаляват. В резултат на уврежданията движението и обслужването на жената били значително затруднени и тя се е нуждаела от чужда помощ.

Задълженията на общината

Със снегопочистването, опесъчаването и цялостното зимно поддържане на улици и обществени места общината в Пловдив е натоварила собственото си предприятие „Чистота“.

Десет дни преди жената да падне на улицата и да си чупи крака, в града е влял сняг (покривката е достигнала 28 см). Улиците, по които тя се е движила обаче са трета категория и се почистват едва след като бъдат обработени тези, по които минава градският транспорт. По делото е установено, че за почистване на двете улици не е била използвана техника, а те само са били ръчно опесъчени и осолени. По тях са се образували широки коловози, но движението на коли е било възможно и безопасно.

От едната страна на улицата, на която се подхлъзва жената, са били паркирани автомобили и към момента на инцидента не е могло да се установи дали е имало тротоар, защото всичко било покрито със сняг, констатира Пловдивският апелативен съд.

Наредбата за опазване на околната среда в община Пловдив регламентира, че местната власт не отговаря за почистването на тротоарите, а само за това на уличните платна. Законът (чл. 108, ал. 1 от Закона за движенията по пътищата) пък задължава пешеходците да се движат по тротоара или банкета на платното. А е допустимо да ходят по платното, но противоположно на посоката на движението на колите и възможно най-близо до лявата му граница и то, когато няма тротоар или банкет, или е невъзможно те да бъдат използвани.

Стъпвайки на тези нормативни основания и въпреки снежната покривка по тротоара, Пловдивският апелативен съд приема, че в случая използването му не е било невъзможно. И сочи, че жената сама е избрала да се движи по пътното платно в тъмната част на денонощието, при зимни условия и наличие на снежна покривка, коловози, заледени участъци и минусови температури. Затова ПАС приема, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на общината, тъй като „не са налице виновни и противоправни действия на лицата, на които е било възложено снегопочистването на улиците“.

Пострадалата пловдивчанка обаче подава касационна жалба и в нея поставя въпроса следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и лед улично платно, вместо по тротоара, който също не е почистен. Като сочи решения на районните съдилища в Сливен, Самоков, Хасково, Стара Загора и Разград, както и на Софийския градски съд.

Върховните съдии обаче не допускат иска ѝ до касация по отношение на имуществените вреди, които претендира. Причината е, че те са под прага от 5000 лева, над който делата стигат до ВКС. Но заявяват, че що се отнася до неимуществените вреди и въпроса, който поставя ищцата в жалбата си, делото трябва да бъде допуснато до касация.

Освен това съдиите Цачева, Бонева и Цонев са установили, че в решенията на районните съдилища в Самоков (по гр. д. № 277/2012 г.) и Разград (по гр. д. № 480/2017 г.) приетите правни разрешения са противоречие с приетото по казуса от Пловдивския апелативен съд.

Затова ВКС приема, че въпросът за отговорността на общината в подобни случаи, е важно да получи отговор, за да се гарантира точното приложение на закона, а и е от значение за развитието на правото.