Мораториум върху разрастването на университетската мрежа смята да предложи просветният министър Красимир Вълчев.

То ще бъде внесено заедно с готвените от него промени в закона за висшето образование и е на базата на решение на Съвета на ректорите, което бе гласувано още м.г. Това съобщи самият той на дискусия в УНСС за предизвикателствата пред висшето образование, предава вестник "Сега".

Мораториумът ще засегне не само разкриването на нови университети, но и на нови филиали на висши училища, както и на нови, несвойствени за тях специалности. По думите на Вълчев предложението е "израз на общата ни загриженост за репутацията на висшето образование", тъй като по-нататъшното разрастване и фрагментиране на мрежата е нежелано. Според него то е достигнало своя предел на териториално и профилно разрастване и вече няма потенциал и толкова много желание за откриване на нови филиали в различните градове. "Достигнали сме предела на разрастване на мрежата", коментира той.

С минимум 400 млн. лв. повече ще са средствата, които ще получи системата на образованието догодина, съобщи още Вълчев. Така от 3.840 млрд. лв. през 2018 г. бюджетът за образование ще скочи поне до 4.240 млрд. лв. през 2019 г.

330 млн. лв. от средствата ще са за увеличение на учителските заплати. Те трябва да покрият 20-те процента скок (от 1 януари догодина) на възнагражденията на преподавателите, записан в колективния трудов договор в системата на народната просвета. Това ще е втората стъпка от обещаното от кабинета Борисов двойно увеличение на учителските заплати. Около 30 млн. лв. от допълнителните средства за 2019 г. ще са за покриване на 10% увеличение на заплатите на непедагогическия персонал. 25 млн. лв. се очаква да бъдат заделени за дейности по интереси в училищата. Министър Вълчев посочи, че със сигурност повече пари ще има и за закуски, за които в момента се дават по около 50 ст. на ден на дете и чието качество е под всякаква критика.

Поне 40 млн. лв. допълнително пък са предвидени за системата на висшето образование - за издръжка на обучението на студентите (парите ще се увеличат от 330 на 370 млн. лв.). Университетите ще получат тези средства над тазгодишните си бюджети, но не на брой студенти, а според комплексната оценка на обучението в дадено професионално направление, отчитаща учебната, научната дейност и реализацията на пазара на труда. Така някои вузове, имащи много направления с ниска оценка, какъвто е например "Асен Златаров" в Бургас, ще получат доста по-малко допълнителни средства от други, които имат направления с висока комплексна оценка.

Политиката за намаляването на приема в масовите специалности с излишък на кадри като икономика, администрация и управление и туризъм ще продължи, посочи още просветният министър. При тях обаче ще бъде увеличена издръжката с 10-15%, тъй като тя е най-ниска измежду останалите направления. По думите му се обмисля и възможността за някои специалности с огромен недостиг на кадри, каквато е например "педагогика на обучението по...", подготвяща учители по различни предмети, държавата да отпусне т.нар. "трета стипендия", покриваща обучението на студента. Подобни направления с много малко студенти, при които обучението може да стане безплатно, са още математика, химически и физически науки.

За други направления, като медицината пък, където кандидатите са много, но след завършване повечето заминават в чужбина, се обмисля възможността студентите да получават кредит за обучението си, който да се опрощава, ако те останат за определен срок у нас.

ДИСБАЛАНСИ

Регламентирането на минимална заплата за университетските преподаватели бе един от дискусионните въпроси на конференцията в УНСС, на която бяха изнесени данни за огромните дисбаланси във възнагражденията, стигащи на места до 243% разлика в заплатите на преподавателите в различните висши училища. Средното възнаграждение във висшето образование е над 1700 лв., но при младите преподаватели заплатите са по-ниски дори от тези на учителите, посочи министър Вълчев.