Втори шанс за живот дадоха за пореден път преди близо две седмици лекарите от Военномедицинска академия, след като присадиха черен дроб на 57-годишен мъж.

За 10 години във ВМА са направили над 60 такива интервенции. Различнито сега е, че е направена напълно самостоятелно от младите лекари в Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия. Шефът им и пионер в трансплантациите на черен дроб у нас – проф. Никола Владов , е бил извън страната по това време.

Донорът е 53-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт в болницата във Велико Търново.

“Трансплантациите се случват винаги когато най-малко очакваш. Беше петък следобед, 17 август, и ни беше съобщено, че има потенциален донор. В събота сутрин доц. Ивелин Такоров и д-р Цонка Луканова тръгнаха с военния самолет “Спартан” да експлантират органа и след като се установи, че е годен за присаждане, подготвихме за операция и пациента тук, в София. Такава е процедурата”, разказва доц. Васил Михайлов, който е ръководил трансплантация, предаде 24 часа.

В екип с него са работили както доц. Такоров и д-р Луканова, така и доц. Иван Василевски. Съботният ден бил почивен за всички, но до един се отзовали – дължат го на пациентите си, казват те, без да мислят какво коства професията на тях или семействата им.

Хирурзите са част от екипа още от 2003 г. Участвали са във всички чернодробни трансплантации у нас досега. Неслучайно ги наричат и “отборът на проф. Владов”.

Не без значение за успеха на сегашната трансплантация е и участието на д-р Радослав Костадинов, хепатолога доц. Мариета Симонова, анестезиолозите д-р Мария Абрашева и д-р Едлир Груда, както и медицинските сестри Ивелина Ефремова, Камелия Димитрова, Диляна Костадинова и Недялка Петришка.

Не е лесно да се организира подобна акция, при която се налага летене със самолет, пренасяне на орган и трансплантиране, признават лекарите. Процесът винаги отнема часове, докато всичко се съгласува между екипите. Въпреки това, при донорска ситуация, на 5-ата минута всеки от хирурзите на ВМА е готов и знае какво да прави, казва шефът им.

“Черният дроб, както и всеки друг орган, има ограничено време, в което трябва да се трансплантира. То не бива да надвишава 12 часа, след като е изваден. Колкото е по-кратко времето, толкова по-добре, и това налага използването на самолети, хеликоптери и т.н.”, обяснява доц. Михайлов.

“Лети се в примитивни условия, не е комфортно, но това са рутинни неща по време на донорския процес”, разказва доц. Такоров. Нито един от екипа не е броил колко пъти е участвал в трансплантация или се е налагало да се качи на самолета и да отиде да експлантира органите – имат график, редуват се и когато настъпи моментът, просто правят, каквото трябва.

“Държахме връзка през цялото време, но беше повече организационна, отколкото за самата трансплантация. Знаят какво да правят, участвали са и са присаждали десетки пъти под мое ръководство. Това е следващата стъпка на развитие, аз не мога до 100 години да правя трансплантации, бъдещето е за тях”, доволен е учителят им проф. Владов.

Не са много доказаните специалисти, които създават школа, за да предадат занаята си и да оставят след себе си опитни кадри, но той е сред тях.

“Работим заедно от 2003 г. Тогава дойдох във ВМА и ми беше дадена възможност да си събера екип, което направих бавно и полека. Сегашният ръководител на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски също беше част от него – заедно сме направили първата трансплантация. Но тези “момчета” съм ги взел от студентската скамейка. Когато дойдоха при мен, бяха специализанти, току-що завършили. Богатство е, че работят тук и държавата трябва да направи всичко възможно да се чувстват оценени, иначе просто ще си тръгнат”, казва професорът. Според него отношението на българите към донорството се е променило в положителна насока през последните години. Все още обаче страната ни е на едно от последните места по трансплантации, а причината вижда в организацията на този нелек процес.

“В Европа броят на донорите се изчислява като процент от населението. Средно за Европа е около 30, като в някои страни стига до 40 донора на 1 млн. население. В България са 1-2-ма за година, някой път клони към нула”, обяснява доц. Михайлов.

Според проф. Владов е важно хората да знаят, че в България има подготвени екипи за трансплантации, които са на много добро ниво, а държавата трябва да прави всичко възможно, за да ги задържи.

“Доц. Василевски е специализирал година и половина в Кингс Колидж Хоспитал в Лондон, доц. Михайлов е бил година в Бирмингам, а доц. Такоров в Канада. Където и да отидат в чужбина, тези хора са добре конвертируеми. Там всеки един от тях ще взима много по-висока заплата, но те седят тук, което показва, че не парите са най-важното нещо”, категоричен е проф. Владов.

Трансплантираният от младите лекари пациент все ще е в болницата, но се възстановява много добре. А щом приключихме разговора си, всеки един от лекарите пое към операционната зала – очакваха ги общо 7 операции за деня.