"Поне 700 лв. трябва да е регламентираната минимална работна заплата за висшисти, които работят по специалността си от началото на 2017 г.", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, предаде mediapool.bg

По думите му държавата трябва да регламентира минимална заплата за хората с висше образование, която да е с 50% по-висока от общата МРЗ. "При 460 лв. минимална работна заплата от 1 януари 2017 г. най-ниското възнаграждение за висшистите трябва да е към 700 лв.", каза Димитров. По думите му това трябва да е поне минималния стартов доход за младите хора, които завършват образованието си и влизат на пазара на труда.

Преди дни председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков пък предложи държавата да приеме административни регулации, с които да се въведе задължение за работодателя да плаща повече на по-квалифицираните работници.

Според Нейков липсата на достатъчно инструменти, които да влияят на политиката по доходите от страна на държавата, вече започва осезаемо да се усеща и да пречи на развитието на пазара на труда. Минималната работна заплата и минималният осигурителен доход не постигат целите си, каза експертът.

„Усеща се болезнена липса на връзка между квалификацията и цената на труда, между знанията на човека и заплатата, която получава. Това бяло петно час по-скоро трябва да бъде запълнено“, посочи тогава Нейков.

Според Пламен Димитров обаче няма как да се въведе подобна административна регулация, а ролята на държавата е да гарантира поне един минимум на дохода, под който работодателят да не пада.

С 10-20% трябва да се увеличат всички доходи в бюджетната сфера през 2017 г., иска още президентът на КНСБ, стана ясно от негово интервю пред БНР.

"Увеличението на доходите няма алтернатива. Всички други приказки остават на заден план, ако искаме да има българи в следващите години. Нашите оферти са конкретни и ясни - поне 10-15% увеличение на всички заплати в бюджетните системи, като има приоритетни сектори, които могат и би трябвало да получат дори 20% увеличение", каза Димитров.

КНСБ ще настоява и за 10-12% ръст на минималните осигурителни прагове в частния сектор.

"30% от българите живеят с доход на лице от домакинството под прага на бедността. Част от тях са пенсионери, но има и много други работещи. По-големият проблем обаче е, че работещите българи продължават да получават изключително ниски възнаграждения в огромната си част", каза още Димитров. По негови данни в България има около 500 000 работещи бедни, което е огромен процент.

Според Пламен Димитров въпреки че според европейската статистика българските заплати растат по-бързо от средните за Европа, това не е достатъчно, защото в България се тръгва от доста ниско ниво.

"Ако погледнем назад 4-5 години ще видим, че заради дефлацията реалната работна заплата расте с едни темпове между 7-8-9 до 10%. Ако сметнем всички тези числа, ще видим, че те са верни на номинална основа, но това не значи, че българинът е станал по-богат поради една проста причина – базата е толкова ниска, че колкото и проценти да сложим върху тези 400 – 500 лв., които получават много от хората, дори и да сложим 20% увеличение, това са 100 лв. Числата са верни, но са далеч от очакванията на хората и от реалните нужди, за да посрещнат насъщните си ежедневни разходи", каза президентът на КНСБ пред БНР.

Пламен Димитров коментира и оттеглените от финансовия министър Владислав Горанов промени във втория стълб на пенсионната система. Той разкритикува предложението на частните фондове хората да могат да изтеглят целите си пенсионни спестявания в момента на пенсионирането. В този случай не би имало никаква разлика между пенсионно спестяване и банков депозит, който може да се тегли по всяко време, каза Димитров.

По думите му пожизнеността на изплащането и унаследяването на пенсиите са проблемни моменти. Синдикалният лидер алармира и за опасността много бъдещи пенсионери да увиснат на социалната система заради нерешените проблеми в пенсионната.

"Хората, които са се осигурявали на минимална заплата или недостатъчно дълго, ще получават минимална пенсия от НОИ, малки суми от частните фондове и в един момент ще имат и право на социално подпомагане. Това ли е целта на пенсионното осигуряване – след години цялото общество да получи като една сметка да плаща на всички наши пенсионери допълнителни пари от социалното подпомагане? Уж пенсионната система се е развивала така, че да стане по-адекватна, уж искаме тя да осигурява поне 60-65% от дохода, който съм загубил, и накрая да получим такова състояние", коментира Димитров.