Служебното правителство продължава да обвинява в "грешки" своите предшественици

Изпълнителната власт, назначена на 1 август от проруския президент, планира отново да се обърне към "Газпром", докато доставките на газ от Русия са спрени от април, пише френският вестник Libération, цитиран от News.bg.

Българското служебно правителство е на власт едва от 16 дни, но вече се готви да посрещне втория си протест. През миналата седмица демонстранти развяваха европейски знамена и надписи "Газпром, върви си у дома" под прозорците на действащия премиер, обвинен, че се опитва да накара страната да вземе проруски завой. На протестиращите не им липсват аргументи. Гълъб Донев беше назначен от президента Румен Радев - човек, който винаги открито е култивирал близостта си с Москва. Неговото правителство, което трябваше да се ограничи до управлението на текущите проблеми, се опита веднага щом встъпи в длъжност, да изпрати сигнали на добра воля до Кремъл.

Контрастът с бившето правителство не би могъл да бъде по-ярък. Преди да падне, най-вече заради разногласия по отношение на Русия, правителството на Кирил Петков беше решително на страната на Украйна и отказа да плаща за руски газ в рубли. В резултат на това България, заедно с Полша, беше първата страна, на която Москва спря газа през април. Четири месеца по-късно и по въпроса за газа Гълъб Донев показа своята геополитическа ориентация. Още в първите си дни на власт неговото правителство спря газовата връзка с Гърция, която трябваше да влезе в експлоатация през следващите седмици. Технически завършен от 8 юли, интерконекторът чакаше само разрешение за експлоатация, за да свърже страната с южноевропейския газов коридор и с доставките на азерски газ. Инфраструктурата трябваше да бъде в центъра на стратегията за енергийна диверсификация на България, която до пролетта беше над 90% зависима от руския газ.

"Спасителят от североизток"

За свое оправдание министърът на транспорта твърдеше, че интерконектора е неизправен и газ до България не достига, което веднага беше опровергано от компанията, която трябва да го обслужва. В очите на неговия предшественик това е само груба маневра за подновяване на дискусиите с "Газпром".

"Ако интерконекторът не заработи навреме, България ще се окаже в много сложна ситуация предвид цената на доставките през зимата. Това е моментът, когато "великият спасител от североизтока" ще влезе в действие", каза той, посочвайки Русия.

Всъщност тази стратегия вече е започнала да работи. Служебното правителство продължава да обвинява в "грешки" своите предшественици и да размахва заплахата от зима под ритъма на прекъсвания на отоплението. Всъщност процентът на запълване на резервите е само около 55%, почти двадесет пункта под средното за Европа. По телевизията зам.-министърът на енергетиката вече се изпусна, че договорът с "Газпром" не е непременно нещо лошо.

"Вратите, които бяха затворени с трясък, бавно се отварят", каза той.

В същото време София се готви да екстрадира руски гражданин, който отдавна живее в България. 46-годишният Алексей Алчин е отявлен критик на режима на Путин. В първите дни на войната той изгори публично руския си паспорт. На 8 август съдът във Варна, крайбрежен град, където има много руснаци, разреши екстрадицията му. Официално Москва го търси по дело за данъчни измами, което датира от 2015 г., но делото е предадено на София едва след началото на войната и мъжът никога не е бил притеснен по време на редовните си завръщания в родината.

След нахлуването в Украйна членовете на Европейския съюз замразиха екстрадициите в Русия. През март министрите на правосъдието на 27-те държави-членки прецениха, че нарушенията на международното право, извършени от Русия, са били такива, че екстрадирането в страна, където правосъдието се манипулира, а затворническата система е печално известна с жестокостта си, вече не са оправдани. Алексей Алчин обжалва и се опита да подаде молба за убежище, но българските власти вече подготвят екстрадицията му от страната.

Нови избори

В тази страна с православна религия и славянска култура русофилството отдавна е част от политическия пейзаж, подклаждайки дебати и разногласия между партиите. След войната в Украйна обаче то придоби друга форма. Партиите и гражданите, които се определят като проевропейски, засилиха дискурса си пред лицето на появата на нови проруски политически сили. "Възраждане", крайнодясна партия, поддържаща реториката на Москва, се изкачи с 12% в социологическите проучвания след нахлуването в Украйна, възползвайки се от инфлацията и страховете на хората да не останат на студено.

Стефан Янев, бивш служебен премиер, създаде нова евроскептична партия, за да привлече по-малко радикални русофили. Българската социалистическа партия, наследница на комунизма и обичаен ретранслатор на Москва, все още има централна роля в политическата игра. Новите парламентарни избори на 2 октомври, четвъртите за осемнадесет месеца, би трябвало да покажат как тези сили печелят позиции. В контекст, в който никоя партия не може да спечели самостоятелно мнозинство, коалиционните преговори ще бъдат дълги и служебното правителство може да остане на власт по-дълго от очакваното.