Аферата #РемонтчеНаСтадионче мирише на политическа корупция и е просто един пример за начина, по който се управлява „частният град“ Русе.

Има ли гаранции за ФК „Дунав 2010“, че ще може да ползва клубния си стадион в условията на концесия, предоставена на частна фирма за следващите 35 години?

Какви гаранции са били дадени на д-р Симеонов, за да започне ремонтни дейности, които са обект на бъдещата концесия на стадион „Дунав“?

Изразът „гаранция–Франция“ има двусмислено значение в българския език. В зависимост от контекста и интонацията, с която бива произнасян, той би могъл да е с положителен или с отрицателен смисъл. В единия случай гаранцията е абсолютна и не подлежи на съмнение, а в другия – гаранцията не струва и пукната пара.

В първата част на #РемонтчеНаСтадионче очертахме, меко казано, скандалните обстоятелства около процедурата за концесия на спортен комплекс „Дунав“. Изложените факти и поставените въпроси бяха посрещнати с ледено мълчание от засегнатите страни, въпреки широкия обществен отзвук във форумите и социалните мрежи.

Липсата на реакция от страна на Община Русе, СНЦ „Дунав 2010“ и „РДС Инвест“ е обяснима – защото те просто няма какво да кажат за абсурдната ситуация, в която сами са се вкарали. 

„ФРОНТАЛНО“ продължава да задава въпроси и да разкрива схемите по тази афера, тъй като са на мнение, че случаят не е частен, а е показателен за цялото мутро-милиционерско управление на Русе.

Кой какви гаранции дава?

Вече изяснихме, че футболният клуб СНЦ „Дунав 2010“ няма каквито и да е законови гаранции, че вложените средства в ремонта на клубния стадион ще му бъдат възстановени от бъдещия концесионер на базата. Но, за да започне такова мащабно и скъпо строителство година преди началото на процедурата за концесия, нали се сещате, че гаранции са били дадени. Кой иначе би хвърлил половин или един милион лева без гаранции?

А там, където законът не може да даде гаранции – гаранциите ги дава мафията. Същата мафия, която засмуква публични средства от Общината с директни дотации или ги завърта с обществени поръчки през обръчите от фирми, впръсква ги като дарения и спонсорства на входа на футболния клуб и после стои на изхода и прибира остатъка. Тази мафия пише фалшива процедура за концесия, одобрява я в Общинския съвет, подписва я с ръката на кмета и накрая я дава на „правилната фирма“.

Как иначе да си обясним, че политическата власт в Русе, в лицето на кмета Пламен Стоилов и Общинския съвет, е била впрегната да одобрява и подписва процедура за концесия с фалшиво съдържание? Как да си обясним, че е работила комисия по избор на концесионер, която е трябвало да избере за победител точно една определена фирма, в случай че в процедурата се включат и други кандидати освен „РДС Инвест“?

Аферата #РемонтчеНаСтадионче мирише на политическа корупция и е просто един пример за начина, по който се управлява „частният град“ Русе.

В крайна сметка, имаме строителство – обект на бъдеща концесия, извършено върху общинска собственост и платено за сметка на едно юридическо лице – футболен клуб „Дунав 2010“, което от своя страна няма никакво отношение към концесията. Между другото, и до днес все още процедурата за концесия е с отворен статус в Националния регистър, въпреки че крайният срок изтече на 2 октомври. Официално концесионер все още не е обявен, няма и сключен концесионен договор между кмета на Русе Пламен Стоилов и собственика на единствената фирма-участник в процедурата „РДС Инвест“ д-р Симеон Симеонов.

Д-р Симеон Симеонов, сестра му Росилина Симеонова и заместник-кметът на Община Русе Иван Григоров /от ляво на дясно/ са част от ръковдоството на СНЦ „ФК Дунав 2010“. Брат и сестра Симеонови са и в Съвета на директорите на кандидат-концесионера „РДС Инвест“ ЕАД, където Доктора е едноличен собственик на капитала. Концесията за спортен комплекс „Дунав“ е на Община Русе, в чието ръководство Григоров е заместник на кмета Пламен Стоилов.

Брат, сестра и заместник-кмет

В центъра на тази афера е СНЦ „Дунав 2010“. Очевидно, футболният клуб разполага с достатъчно финансови средства, за да си позволи да извърши такова мащабно строителство на базата в квартал „Здравец“. „ФРОНТАЛНО“ научи, че с всички финансови операции на клуба се занимава лично Росилина Симеонова, която е председател на Контролния съвет на сдружението и също така е сестра на председателя на Управителния съвет д-р Симеон Симеонов. През нейните ръце са минавали всички финансово-счетоводни документи, които имат отношение към извършените досега строително-ремонтни работи на стадион „Дунав“. Тя се е занимавала и с плащанията към доставчици и строители. Двамата, брат и сестра Симеонови, са и в Съвета на директорите на кандидат-концесионера „РДС Инвест“ ЕАД, където Доктора е едноличен собственик на капитала.

Член на Управителния съвет на СНЦ „Дунав 2010“ пък е заместник-кметът на Община Русе Иван Григоров, макар и в качеството си на частно лице. Григоров би следвало също да е много добре наясно, че клубът, в чието ръководство участва, плаща ремонта на стадиона – обект на бъдещата общинска концесия.

Споделяме тези факти, за да подчертаем още веднъж съпричастността на Общината към аферата, в която брат и сестра Симеонови, изглежда, източват футболния клуб в полза на частната си фирма „РДС Инвест“. И както личи, всичко това се случва под „особения надзор“ на общинското ръководство, в лицето на заместник-кмета Григоров – вероятно за да се спазят „поетите гаранции“.

Какви са гаранциите за ФК „Дунав 2010“?

Въпросът, който вълнува футболната общественост на Русе, е: какви са гаранциите, че ФК „Дунав 2010“ ще може да ползва клубната си база по време на 35-годишната концесия? Краткият отговор на този въпрос, според концесионния договор, е: НЯМА НИКАКВИ ГАРАНЦИИ!

Единствената препратка към някакви задължения на концесионера да развива съоръжението в полза на спортна дейност се намира в точка 3.6.22. от концесионния договор. Текстът там гласи:

Идеята, че концесионерът ще спонсорира футболния клуб, който от своя страна ще ползва напълно безплатно съоръжението, е прекрасна. Но за кой клуб става дума? Говори се за футболен клуб, със седалище на територията на Община Русе, без да се споменава името на този клуб. Тоест, в така предложения концесионен договор липсва каквато и да е гаранция, че ФК „Дунав 2010“ ще бъде ексклузивен ползвател на стадиона, който носи неговото име.

Иначе казано, в определен момент концесионерът може да реши сключи договор и да пусне на стопанисваното съоръжение друг отбор, с регистрация дори не в града, а в някое от селата на Община Русе. Например, чисто хипотетично, ФК Спартак (Хотанца) или ФК Приста (кв. Средна кула) също са с регистрации в Община Русе и като нищо д-р Симеонов би могъл да ги настани на стадион „Дунав“ и, забележете, това няма да бъде нарушение на концесионния договор.

Нещо повече, в договора, към този футболен клуб, който ще ползва стадиона по време на концесията, не са поставени абсолютно никакви изисквания за осъществяването на каквато и да е спортно-състезателна дейност – например, участие на представителен мъжки отбор в първенството (дори на ниво Областна група) или пък развитие на детско-юношеска школа с участието на нейни формации в турнирите на БФС. Това е, меко казано, смущаващо и оставя вратичка, че по време на 35-годишната концесия в определен момент стадион „Дунав“ може да стане дом на фантомен футболен клуб, който съществува само на книга. Подобен сценарий също не би бил нарушение на концесионния договор.

Концесионният договор не гарантира по никакъв начин, че ФК „Дунав“ ще може да ползва стадиона в квартал „Здравец“ през следващите 35 години.

А би било редно, когато на стадион с капацитета на този в квартал „Здравец“ бъде настанен даден клуб, то той да отговаря на определени параметри за осъществяваната от него спортно-състезателна дейност. Такива параметри биха могли да бъдат например: брой деца в детско-юношеската школа, обучавани от клуба, изискване същият да участва с представителни отбори в минимален брой официални турнири под егидата на БФС, задължително условие клубът да поддържа професионален мъжки състав и т.н. Подобни изисквания в концесионния договор липсват.

Не е лишена от логика и идеята да бъде посочено право на Общинския съвет да определя ежегодно със свое решение кое да бъде това юридическо лице, което да получава ексклузивното третиране, за което се говори в член 3.6.22. По този начин би се оставило поле за маневри в обстоятелствата, които неминуемо биха възникнали през този изключително дълъг период от 35 години. За съжаление, в концесионната документация от такава идея няма и помен.

По начина, по който изглежда в момента, концесията предразполага към чисто формално изпълнение на заложеното изискване за договор с наемател с преференциално третиране, което определено не е в интерес на футболната общественост на Русе и в частност на ФК „Дунав 2010“.

Мотиви и хипотези

Мотивацията на замесените страни е в основата на всяко разследване, било то журналистическо или криминално. Нека обърнем внимание на някои хипотези в тяхната оптимистична и песимистична версия:

Защо концесия? (оптимистична версия)

Когато се стигне до отварянето на процедура за концесия, винаги става дума за обществен ресурс, който съответната власт е преценила, че не може да експлоатира правилно, или да извлече пълния максимум като ефект за обществото. В същото време, по този начин се запазва собствеността, като на концесионера се делегират задължения и насрещни права при стопанисването на обекта. Ето защо концесионният договор е в основата на всяка концесия и той трябва да описва максимално точно всички теоретични ситуации, които биха възникнали, особено в такъв голям отрязък от време, какъвто е 35-годишният срок по концесията на стадион „Дунав“. Дали въпросното съоръжение покрива условията за откриване на процедура по такава концесия? Определено, отговорът е утвърдителен, тъй като интересът на обществото е съоръжението да отговаря на определени стандарти и да се ползва за развитие на масов и професионален спорт В този аспект, решението на Община Русе да отдаде обекта на концесия, е напълно съвместимо с логиката.

Защо концесия? (песимистична версия)

Съдейки от много предишни концесии в България, подобно с други правни инструменти, така и с този се злоупотребява и то много сериозно. Особено, когато говорим за субекти, които са в конфликт на интереси, казусът трябва да бъде изследван много внимателно. В случая конфликт на интереси съществува, тъй като Община Русе, която финансира пряко или косвено СНЦ „Дунав 2010“, се готви да даде концесия на председателя на Управителния съвет на клуба д-р Симеонов. Но не в качеството му на такъв /т.е. на СНЦ „Дунав 2010“/, а в качеството му на частно юридическо лице /„РДС Инвест“/. В същото време, както разкрихме в предишната част на нашето разследване, от всички данни личи, че ремонтът е извършен именно от СНЦ „Дунав 2010“, но същото е заобиколено при концесията. С това клубът е лишен от всякаква защита на интереса си. Единственото, на което може да се разчита, е това СНЦ „Дунав 2010“ и концесионерът „РДС Инвест“ да са със сходни интереси и д-р Симеонов да продължи да бъде заинтересован и благосклонен към каузата на русенския клуб. И така още 35 години…

Защо отделна фирма, а не футболния клуб? (оптимистична версия)

Да се правят отделни фирми за конкретен проект само по себе си не е решение, което трябва да буди съмнения, ако се намирахме в нормална държава. Особено, когато се касае до икономическата експлоатация на рискови проекти. Ако за момент забравим ситуацията в България и политико-икономическите интереси, които съществуват във футбола, то на чисто икономическа база инвестиция в размер на малко над 3 милиона лева може да се счита за рискова. Особено предвид факта, че перспективите за финансова реализация на проекта са повече от съмнителни. По този начин се разделя дейността на футболния клуб от дейността по експлоатацията на стадиона и ако, не дай Боже, се случи така, че инвестицията е неуспешна, пасивът няма да тегне на СНЦ „Дунав 2010“ и няма да влияе на кредитния му рейтинг и финансова ликвидност.

Защо отделна фирма, а не футболния клуб? (песимистична версия)

В същото време, чрез концесия към друга фирма и без дялово участие в нея, СНЦ „Дунав 2010“ на практика губи цялата си инвестиция до момента, както и контрола върху стадиона. Вярно е, че към днешна дата двете дружества се управляват от свързани лица, но това е трудно да си представим, че ще бъде така през всичките 35 години на концесията. Тук задължително трябва да наблегнем за разликата между физическо и юридическо лице. Ако концесията е към външна фирма, това означава, че същата не може да се прехвърля към друго юридическо лице, но няма сила, която да попречи на д-р Симеонов да продаде/прехвърли „РДС Инвест“ в даден момент на купувач, за когото не може да се предполага по подразбиране, че ще има същото отношение към ФК „Дунав“. Например, този вероятен купувач може да иска да си инсталира собствен клуб, на който да даде преференциалното третиране, за което се говори в договора.

Каква е икономическата логика? (оптимистична версия)

„Дунав 2010“ е сдружение с нестопанска цел. По закон този тип организации нямат право да разпределят печалба, а само да я използват за финансиране на дейността си. Могат и да я източват към външни дружества под формата на разходи, но това е друга тема. „РДС Инвест“ е търговско дружество и като такова презумпцията му е, че гони икономическа целесъобразност. С инвестицията си във футболната база „РДС Инвест“ може да се надява с направата на хотелския комплекс и терените да привлича отбори, които да водят подготовка на реновирания комплекс. Може би Доктора и сестра му са вдъхновени от примера на комплекс като „Царско село“ в София.

Каква е икономическата логика? (песимистична версия)

Изброените оптимистични сценарии биха били много добри, ако не беше сблъсъкът с реалността. От една страна имаме град като Русе, който по никакъв начин със суровия си континентален климат не е атрактивен за подготовката на други отбори нито през лятото, нито през зимата. Самата база е с такива размери, че няма как да осигури подготовката на повече от два отбора едновременно, а в радиус всички заможни тимове се предполага, че най-вероятно биха били на лагер другаде. Представяте ли си Лудогорец (Разград) или Астра (Гюргево) да водят подготовка в преспите на стадион „Дунав“? Не, нали? Тоест, най-вероятно клиентелата на „РДС Инвест“ ще бъде изцяло местна. В повечето от историята на русенския футбол въобще, издръжката на клубовете се е случвала чрез общинска/политическа намеса, а русенските спортни клубове никога не са имали славата на твърде ликвидни от финансова гледна точка. Това не само свежда броя на потенциалните клиенти на съоръжението до минимум, но на всичкото отгоре говорим за дружества, които не са особено платежоспособни. Тоест, не е налице перспектива да се покрият инвестициите чрез наем в обозрим срок от 10-15 години. Това би означавало, че клубът, който би ползвал стадиона, ще трябва да плаща поне 400 000 лева на година, за да може „РДС Инвест“ да си изплати инвестицията и експлоатационните разходи и тези по амортизацията във времето, както и да мисли за някаква печалба от цялото това начинание. При рискова инвестиция, за да има смисъл нейното извършване, „РДС Инвест“ ще трябва да преследва марж на печалба от поне 30%.

Всичко казано дотук, води до извода, че мотивацията на концесионера за проекта трудно може да бъде чисто икономическа и най-вероятно зад нея стоят други идеи и съображения. Самото поведение на кандидат-концесионера също изглежда странно. Твърди се, че Доктора влага собствен, частен ресурс, макар и да го прави през друго дружество – това на футболния клуб „Дунав 2010“, което обаче не участва в процедурата. Всичко звучи чудесно, но първо трябва да си зададем въпроса: кой влага такива инвестиции в стадион, който е все още с неуреден статут?

Дори и ако има някаква уговорка на политическо ниво, концесионната процедура е дълга. Какво гарантира на д-р Симеонов, че нещата ще станат точно така, както се е уговорил с властимащите и откъде е толкова сигурен в инвестицията си, за да влага уж пари от собствения си джоб в този стадион?

В същото време, по условията на концесията Доктора ще трябва да дублира някои от дейностите, които вече е извършил чрез СНЦ „Дунав 2010“. Ако версията за средствата от собствения джоб беше правдива, именно той ще има най-голям интерес процедурата да се спре и вече извършените дейности да отпаднат от концесионния договор. Освен, ако няма договорка „под масата“ след това да се съставят фалшиви протоколи и договори, които да пришият извършените дейности към „РДС Инвест“. Това обаче, е съставяне на документи с невярно съдържание, което е документно престъпление, квалифицируемо по членове 308 до 319 от НК в зависимост от конкретната реализация на измамата.

Поуките от концесията на Лечков в Сливен

Доколко „парите на Доктора“, с които се ремонтира стадиона в квартал „Здравец“, са с произход публични средства, ще стане дума в следващата част на нашето разследване. Факт е, че както фирмата му „Санси“ ООД, така и цяла група спонсори на ФК „Дунав 2010“ са изпълнители на обществени поръчки за милиони левове. Самата Община Русе също субсидира клуба директно.

Подобно на положението в Русе, като кмет на Сливен от ГЕРБ Йордан Лечков ремонтира местния стадион „Хаджи Димитър“ с обществени средства, а след това го отдаде на концесия за 30 години (с опция за удължаване до общо 50 години) на собствената си частна фирма. Задълженията на концесионера по поддържане на спортна дейност там са идентични със заложеното в русенския проектодоговор. Случаят бе описан от журналиста от „Биволъ“ Димитър Стоянов през 2014 г. Към днешна дата Лечков изпълнява формално това изискване само с няколко детско-юношески формации, а от 2016 г. насам Сливен изобщо няма представителен мъжки отбор в първенството, дори и в последната четвърта дивизия – местната областна футболна група.

В същото време, концесионерът на стадион „Хаджи Димитър“ в Сливен стои като непреодолима преграда пред всички следващи всички кметове на града, включително и от други партии, които направиха безуспешни опити да възстановят сериозния футбол под Сините камъни. Заради клаузите на концесионния договор, единствено от желанието на Лечков зависи дали да допусне или да не допусне на стадиона друг клуб, който би имал амбицията да върне града на футболната карта на България. Самият Лечков засега е решил да ползва съоръжението единствено за детско-юношески футбол, развиван от неговия клуб „Сливен 2000“.

Стадион „Хаджи Димитър“ в Сливен отдавна не е приемал големи мачове. Градът изобщо няма мъжки футбол в последните три години. 

Сливенският сценарий е предупреждение, какво може да се случи, когато в една дългосрочна концесия са намесени партийни и частни интереси. Смяната на конюнктурата в политическата власт, и дори вътре в самата партия ГЕРБ, доведе до отлюспването на Лечков от управляващата клика. Днес той е един „щастлив и самотен концесионер“ на стадиона в Сливен и си спазва концесионния договор, в който липсват каквито и да е клаузи, че съоръжението трябва да бъде ползвано за голям футбол. И „резултатите“, както се казва, са видими. Вече трети сезон в Сливен няма представителен мъжки отбор, а за съжаление няма и никакви индикации, че това положение ще бъде променено в обозримото бъдеще.

Истински гаранции за футбола

Накрая, ще си позволим да се обърнем към Община Русе, като припомним на кмета и съветниците някои факти. Градът ни разполага с две бази, които могат да приютят футболни клубове, развиващи сериозна спортно-състезателна дейност, както на ниво представителен мъжки отбор, така и детско-юношеска школа. Тези две бази не случайно носят имената „Дунав“ и „Локомотив“. По установена традиция в последните повече от 70 години именно „Дунав“ и „Локомотив“ са представлявали и представляват русенския футбол на национално ниво. Навремето, през 60-те години на XX-и век, двата стадиона-близнаци са били построени единствено с идеята представителните клубове на града да си имат собствен дом.

Редно е, изхождайки от този факти, Общината да обмисли под каква форма да даде реални и непреходни гаранции на ФК „Дунав“ и ФК „Локомотив“, че те ще могат да ползват историческите си бази, без да стават заложници на (не)доброто желание на частни фирми-концесионери. Към днешна дата концесионните договори и за двата стадиона не дават абсолютно никакви гаранции на клубовете. А би трябвало.

/СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ/

КРИТЕРИИ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА КОНЦЕСИЯТА ЗА ЧАСТИ ОТ СПОРТЕН КОМПЛЕКС „ДУНАВ“ (някои от посочените строителни дейности в инвестиционната програма са вече извършени или са в процес на извършване към днешна дата)