Жители на боляровското село живеят във временни фургони и се надяват на бърза реакция от властите

Два месеца след опустошителните пожари: Жителите на село Воден се борят с предизвикателствата на временното настаняване.

Изминаха два месеца от разрушителните пожари, които опустошиха боляровското село Воден, оставяйки след себе си картина на изпепелени къщи и разбити надежди. Днес жителите на селото, чиито домове бяха унищожени от огнената стихия, са принудени да живеят във временни фургони, изправени пред несигурното бъдеще и наближаващата зима.

На централния площад в село Воден се събират хората, загубили домовете си. Основната тема на разговорите им е как ще преживеят студените месеци във временните си жилища. Въпросът, който най-често се чува сред тях, е: "Къде е държавата?", пише БТА.

Нели Янева, 35-годишна жителка на селото, разкрива трудностите на живота във фургон: "Тук има две ъглови легла, в другата стаичка две легла и тук мивката с котлончето. Петима живеем тук – четирима възрастни и 10-годишната ми дъщеря. Детето ми ходи в къщата на брат ми, която успяхме да спасим от пожара, за да си пише домашните, защото тук е много тясно и невъзможно".

Майката на Нели, 60-годишната Минка Янева, все още не може да преодолее травмата от преживяното. Със сълзи на очи тя си спомня: "Много страшно беше. Бях на работа, готвачка съм в Дома за възрастни хора тук. Чух, че пожарът е стигнал до нашата къща. Хукнах да бягам, внучката ми беше вкъщи. Развиках се, изкарах я, казах ѝ да бяга надолу към центъра на селото".

На метри от изпепелената си къща, във фургон за временно настаняване, живее и 82-годишната Каля Келешева. Въпреки трудностите, тя изразява благодарност към дарителите и местната управа. Същевременно, тя призовава за по-активни действия от страна на държавата: "Кметът какво може да направи, когато държавата не взема мерки? Трябва да се настоява парламентът да вземе мерки. И по-скоро да ни направят, макар и сглобяеми къщички да са".

Минка Янева изразява разочарованието си от липсата на конкретни действия: "Само дойдоха тука като бяха пожарите и какво направиха? Дойдоха, видяха ни и си отидоха. Това е, ние нямаме държава. Къщата с моя съпруг сме я градили с двете си ръце, но всичко изгоря. Жива и здрава ми е внучката – това е най-важното. Животът продължава".

85-годишният Янчо Зидаров споделя своите притеснения за предстоящата зима: "Тука бяха, обещаваха, това ще дадем, онова ще направим, но няма нищо. Двуетажна къща, гараж голям – всичко изгоря, нацяло е срината. Невъзможно е зимата във фургони. Нито печка можеш да сложиш там, нито нищо. Има климатик, ама тука токът спира. Спре ли токът и край".

Сред общото отчаяние обаче проблясва и лъч надежда. Семейството на Даниела и съпругът ѝ Димитър, които в продължение на пет години и половина са чакали да осиновят дете, най-накрая прегръщат своя малък Николай. Това се случва само дни след като губят дома си в пожарите.

Даниела Николова разказва за новото попълнение в семейството си с вълнение: "Наистина стана чудо, да дойде в нас". Тя описва условията във фургона, където живеят: "Кошарата е тук, няма къде да я сложим, разглобена е отдолу под леглото. Аз спя с малкия тук, на това легло, майка ми – на другото, а мъжът ми – отвън, защото няма къде. Надяваме се вече държавата да помисли за нас".

Кметът на община Болярово, Христо Христов, призовава за по-бърза реакция от страна на държавата и по-малко бюрокрация в подобни кризисни ситуации. "Много подробности, много изисквания в това постановление, което излезе. Много критерии поставиха, а то не става така. Голяма част от документите на хората изгоряха, нотариални актове изгоряха, лични карти изгоряха", коментира той.

Христов обяснява, че местната администрация е била готова с оценки на 13 изгорели основни жилища в селата Воден и Крайново още на третия ден след пожарите. Впоследствие обаче са получили отказ и допълнителни указания за нови оценки по пазарни цени от лицензиран инженер-конструктор.

"Сега наближава зима, всичко възможно трябва да се направи. Моят апел е, колкото се може държавата по-бързо и по-адекватно да отпусне необходимите средства. И дано се съобрази с тези оценки, които са направени. Първата оценка, която поискахме, сумата беше 1,9 милиона лева, но беше отказана. Впоследствие се наложи по пазарни цени. Оттук нататък, разчитам и вярвам хората колкото се може по-бързо да ги получат", допълва кметът.

Според Христов, всички изискани документи ще бъдат готови следващата седмица и веднага внесени в междуведомствената комисия към Министерския съвет за отпускане на средствата. Десет от пострадалите домакинства очакват сглобяеми къщи, а останалите три се надяват да започнат строителство от основи.