Иракчанин получи статут на бежанец у нас заради сексуалната си ориентация.

25-годишният Адам пристига в страната ни, бягайки от терористите от „Ислямска държава”.
На 15 години той осъзнава, че е хомусексуален. В училище често му се подигравали на маниерите.

Това обаче не му пречи да завърши с добър успех. И да получи успешна професия – стоматолог.

Животът му обаче се преобръща с идването на джихадистите. Роден е във вярващо семейство. Сега обаче е атеист.

Чувствал се щастлив до момента, в който ИДИЛ или „Ислямска държава” не завладели всичко - улиците, градовете, страховете и душите на хората. Днес той признава, че все още се страхува и не позволява да показваме лицето му.

„Внезапно ИДИЛ се появи. Те превзеха държавата. Трябваше да изпълняваме техните отвратителни, стриктни правила. Не можехме да живеем нормален живот - те нападаха хора. А аз не исках да живея така. Първо загубих работата си. Загубих свободата си да излизам - те нападнаха моя роден град и университет. Техните болни умове мислят, че докторите са против Господ, а само Господ може да те излекува от нещо и всяка болест е Божия воля. После вече нападаха хората за щяло и не щяло. Тогава реших да потърся живот другаде.”, разказва Адам.

Той също бил нападнат от ИДИЛ. Отивал на среща, когато го отвлекли. А срещата била постановка. Докато го удрял, нападателят крещял, че гей мъжете са срам за исляма.

Питал го как предпочита да го убие - дали да му сипе лепило в ануса или да му смаже главата. За щастие Адам успял да избяга и, бягайки, стига до България.

„Отвлякоха ме за два дни. За щастие успях да избягам. По това време отвличаха много хора като мен и ги мятаха просто така от високи сгради, гаврят се с тях пред други хора. И най-жалкото е, че обществото понякога подкрепя тези деяния, само защото се залъгват, че това е част от религията.”

Адам е роден в голямо и силно религиозно семейство. Сега обаче казва, че е атеист. Не вярва на Бог, който позволява зверства като тези на ИДИЛ да продължават да се случват.

„Мюсюлманството забранява хомосексуалността. Наказанието за това е смърт. Когато си поставен в такава ситуация е нормално да си разочарован. Аз учех, работех, живеех нормално. И изведнъж всичко изчезна. И се сблъскваш със смъртта всеки ден. Целта ти за деня не е да направиш нещо добро, целта ти е да избягаш от куршумите. Знам, че донесох много трудности на цялото си семейство, защото не е лесно синът ти да е различен. Всички там ги съдят - но аз не мога да направя нищо. Такъв съм.” – категоричен е той.

В момента, в който Адам се върне в Ирак, ще бъде обезглавен или убит публично за назидание. Той е първият бежанец в България, който получава статут поради различната си сексуална ориентация.

„Имам надежда. Имам много надежда. Искам да отворя нова страница, да продължа с професията си. Но проблемът е, че държавата България не помага особено на бежанците - например да продължат образованието си. Вие мислите, че всички сме еднакви - глупави, необразовани, мързеливи. Това не е истината. Не мислите как може да сме ви от полза. Особено тези, които вече имаме професии.

Какво е България за теб? Какво мислиш за хората, страната? „Сигурна земя. Или поне спокоен ден. Това е адски важно веднъж щом си го загубил.”

Тук Адам намира не само спокойствие, но и любов. Казва, че е влюбен и щастлив. И макар, че все още не може да си намери работа, вярва, че и това ще се случи.

„От втория месец тук съм заобиколен от добри хора, които ме подкрепят и ми помагат във всичко. А любов..може би. Кой знае. С партньора ми живеем заедно и съм влюбен. Дойдох тук бягайки от моята страна. Нямах конкретна дестинация, към която да се стремя. Но когато прекрачих границата бях доволен, че най-после съм на място, което поне е сигурно. Така че тук съм и е хубаво.” – завършва разказа си Адам.