Историята на земеделския производител Росен Кръстев

Росен Кръстев е земеделски производител от село Новград, Русенско. Със земеделие се занимава от над 20 години. От 2004 г. използва постройка в стопански двор в селото, като през 2007 г. я купува. Впоследствие, след 2-3 години, купува и прилежащата към нея земя, разказва Агри.БГ.

С какво неговата история е по-различна?

Всичко започва преди 2 години, когато пътят в селскостопанската кооперация бива разкопан за прекарване на водопровод. Ремонтът е направен, но никой не оправя пътя.

“Тогава тръгнах по институциите - кметство, Община, областен управител, областна дирекция “Земеделие”, но никой не обърна внимание.

Междувременно в стопанския двор се появиха и други хора. Те пък започнаха да заграждат държавна собственост - оградиха имота с големи бетонни колове, което пък затруднява моето преминаване с всякакъв вид селскостопанска техника. Дори с кола е трудно да се мине оттам.

При нормален път 3,60 метра по скица, в момента той е не повече от 2-2,50 метра”, разказва Росен Кръстев.

Фермерът се е консултирал и с адвокати по въпроса

“Обясниха ни, че самото ограждане може да се случи, но само, ако е много близо до самата сграда. Тези хора очевидно притежават сградата, но земята е собственост на земеделското ведомство. Те не са купили тази земя, нито са я взели под наем, аренда или пък имат право да я ползват. Тоест слагат ръка на нещо, което не е тяхно. Присвояват държавен имот.

Съответно, след като съм купил сграда в стопански двор аз вярвам, че трябва да ми бъде осигурен път, по който да минава моята селскостопанска техника. Поне според кадастралния план трябва да се осигури такъв път”, добави фермерът.

Вече най-вероятно сте сигурни, че това е поредният казус между съседи, които не могат да се разберат как да стопанисват имоти в един стопански двор. Но дали?

Оказва се, че “собствениците на имота” са придобили сградите по давност и то точно по времето когато това е било невъзможно. С указ № 252 Народното събрание постановява през 2006 г., че “спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти”. Както е известно обаче този мораториум, наложен първоначално за 7 месеца, просъществува всъщност повече от 15 години.

В крайна сметка “собствениците” намират вратичка, с която да удостоверят, че те са стопанисвали постройките и успяват да прехвърлят две сгради. Цялата работа се случва с трима свидетели, без документи за покупко-продажба, нито доказателства за владеене на имота, обяснява Росен Кръстев.

“Подадохме случая на прокуратурата. Към момента са образувани досъдебни производства срещу тях.

От областната дирекция обаче казват, че могат единствено да уведомят “собствениците”, за да си махнат коловете. От тяхната - държавна земя, собственост на Министерството на земеделието.

След като не срещнах съдействие на областно ниво, се обърнах и към Министерството на земеделието в София. Това, което директорът на дирекция “Поземлени отношения и комасация” ми каза е, че техният акт (нотариален акт по давност) не е за покупко-продажба. Съответно той е обратим и всяко трето лице може да докаже в съдебно производство, че е титуляр на нотариалния акт, а не собственик.

Тези хора не са купили имота, а са го придобили по давност. Едната сграда е 569 кв. метра. А това, което са платили ,са нотариални такси за малко над 59 лева. Другата сграда, която също е придобита по давност, е с размер от 42,06 лева.

Нормално ли е сграда от 569 кв. метра да бъде придобита за 59,56 лева?

Най-лошото обаче е, че има заплахи и към дъщеря ми, и към мен. На 112 също съм се обаждал, но никой не поема отговорност.

През лятото ми запалиха пшеницата. Все още не е известно кой е извършителят, но някак магически записите от камерите в селото изчезнаха точно за този ден. Само и единствено за него.

Живеем в някакъв ад. Никой не мисли, че утре ще дойде отново жътва - живеем в постоянен страх. Но явно като сме на село... и никой не обръща внимание. Докога така?”, пита се земеделският стопанин.

Какво казват институциите?

В постановление от 19.08.2022 г. на Окръжна прокуратура - Русе се казва следното:

“... в хода на проверката е установено, че с нотариален акт №29 от 17.01.2019 г. нотариус Елисавета Джонова е признала К.Ф за собственик по давност на недвижим имот. Видно от издадено удостоверение от Областния управител на русенска област, от скица за удостоверение за данъчна оценка - посоченият имот е собственост на Държавен поземлен фонд (МЗХГ) и е частна държавна собственост, макар и за него да не е съставен акт за държавна собственост.

От изложеното е видно, че още първоначалните твърдения на жалбоподателя (Росен Кръстев) разкриват признаците на евентуално престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс. Това е така, тъй като преценката може ли имотът да бъде придобит по давност е извършена от нотариус, който е длъжностно лице и може да е субект на това престъпление”, пише в постановлението, като се изтъкват и разпоредбите в Закона за допълнение на Закона за собствеността (ЗДЗС), които спират давността за имоти частна общинска или държавна собственост, действаща до 24.02.2022 г. Постановява се допълнителна проверка.

Друго постановление от 29.12.2022 г. отново на Окръжна прокуратура - Русе казва следното:

“На следващо място, за да се прецени дали са налице или не данни за извършено самоуправство по чл. 323, ал. 1 от НК, е било необходимо да се провери доколко законосъобразно и в съответствие с установения от закона ред е оспорваното от тъжителя предполагаемо право на Т.Т и на К.Ф да ограждат с ограда чужди недвижими имоти - държавна

собственост, върху които те нямат никакви вещни или облигационни права.

Представените от тях нотариални актове за придобита собственост по давност се отнасят единствено и само за сградите, изградени върху държавната земя, но не и за самата земя. Не са представени други нотариални актове, с които в полза на Т.Т и К.Ф, да е учредено право на ползване, на строеж или на преминаване върху двата държавни поземлени имот, нито са представени например договори за наем или за аренда, които да дават право на Т.Т и К.Ф да ползват държавната земя, да я заграждат и по този начин да ограничават възможността тя да се ползва от нейния собственик - държавата или от други граждани.

В тази насока изобщо не е извършвана никаква проверка за това, дали Областният управител на Област Русе (за имота ограден от Т.Т) е давал съгласие за подобно заграждане, на какво правно основание и под каква форма е дадено то, нито е била извършена такава проверка в Министерство на земеделието (за имота, ограден от К.Ф).

Очевидно е, че чрез това ограждане се цели тези два поземлени имота да бъдат придобити въз основа на давностно владение от Т.Т и от К.Ф и вместо държавата да бъде уведомена за установеното ограждане на нейната собственост, за да защити своите интереси, в обжалваното постановление е прието, че извършеното ограждане е правомерно и с тези действия не е осъществен състав на престъпление от общ характер.

Само за пълнота следва да се посочи, че не е извършвана никаква проверка за това дали за изграждането на подобни огради се изисква изготвяне и одобряване на някакви строителна документация и дали е налице такава в община Ценово”, пише в постановлението и и налага отново допълнителна проверка по случая.

От община Ценово отговарят следното:

“Собствеността на имота в която е разположена сградата е държавна частна.

По отношение на ограждането, съгласно разпоредбата на чл.151, ал.1, т.11 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)““Не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот.“

В този смисъл, за ограждение от метални колове и оградна мрежа, не се изготвя проектна документация, не се одобряват такива и не се издава разрешение за строеж за такъв тип обекти.

Г-н Т.Т е извършил геодезическо трасиране на имота, извършено от правоспособен геодезист, за което е съставен Протокол за трасиране. Община Ценово, не е собственик на гореописания имот и разположената в него сграда и поради това, няма как да вземе отношение по предоставеният и сигнал. Вътрешно ведомственият път, разположен в имота, който е собственост на община Ценово, не е засегнат от действията на г-н Тодоров и не е прекъсната възможността на г-н Росен Кръстев и г-жа Ралица Кръстева да достигат до своя имот.

С огледа на гореизложеното, следва да отнесете вашия сигнал до собственика на имота, който да предприеме необходимите действия”, обясняват оттам.

Росен Кръстев уверен в правотата си алармира и президента на Република България. Оттам прехвърлят сигнала към Министерството на земеделието. Ето и техния отговор:

“При проверка, извършена от Министерството на земеделието, също е установено, че има осигурен пътен достъп до поземления имот, собственост на г-н Кръстев.

Съгласно писмо от 17.01.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Русе и приложенията към него, при проверка на терен, извършена от служители на Общинска служба по земеделие - Бяла, офис Ценово, е установено, че оградата е премахната.

Съгласно информация в констативен протокол, изготвен при проверка, извършена на 13.01.2023 г., в поземления имот има изградени два портала, които осигуряват достъп до местен път. Единият портал е на кръстовище и излиза на път с широчина повече от пет метра, а другият портал има достъп до път с широчина повече от три метра.

По отношение на твърдението, че поземлен имот с идентификатор 51977.50.30 по КККР на село Новград, също е заграден по начин, по който също се възпрепятства използването на пътя от г-н Кръстев, Ви уведомявам, че с писмо от 17.01.2023 г. Областна дирекция „Земеделие“ - Русе изразява становище, че посоченият имот не е съседен и не засяга пътния достъп до имота”, обяснява в писмен отговор зам.-министър Валентин Чамбов.

В писмото се казва още, че спряганите два поземлени имота са държавна частна собственост, за които са съставени актове за държавна собственост през 2019 и 2020 г.

“Законодателят е предвидил правото на лицата, които са придобили собственост върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по 812 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, да придобият застроените и прилежащите площи, по реда на чл. 27, ал. 6 от закона.

До настоящия момент не е издавана заповед на министъра на земеделието за извършване на продажба на посочените поземлени имоти”, заключва Валентин Чамбов.

Росен Кръстев уверява, че огражданията все още не са премахнати напълно, а неговите опити да сложи край на този казус, продължават.