Илон Мъск отново застана зад идеята от 2015 г. за изстрелване на ядрени оръжия точно над полюсите на Марс. Той вярва, че това ще помогне за затоплянето на планетата и ще я направи по-гостоприемна за човешки живот, пише Сайънтифик гейт.

Идеята е да се освободи въглероден диоксид, хванат в ледените шапки на Марс, като така ще се създаде парников ефект. Проучване, направено през 2018 г., заключи, че използването на CO2 на Марс за възпроизвеждане на земната атмосфера би било невъзможно с днешната технология.

Илон Мъск публикува в Туитър в четвъртък вечерта „Nuke Mars“ („Да нуклеаризираме Марс“). Въпреки че туитът е в типично несериозния стил на Мъск, милиардерът отдавна подкрепя идеята за изстрелване на ядрени оръжия на червената планета с цел да я преобразува - т.е. да направи повърхността обитаема за хората.

В своя изява в "Късно шоу със Стивън Колбърт" през 2015 г. Мъск заяви, че Марс може да бъде затоплен чрез изстрелване на повърхността му на термоядрени оръжия (водородни бомби) над полюсите, което подтикна Колбърт да го нарече "свръхподлец".

Той доразви идеята си няколко седмици по-късно на събитие на своята компания за слънчеви панели „Solar City“, като заяви, че целта ще бъде да се създадат две миниатюрни „слънца“ над полюсите чрез използването на ядрени бомби. Целта е да се изпари водата, която в момента е в капан в леда на полюсите на Марс, като така ще се освободи въглероден диоксид в атмосферата и следователно ще се получи парников ефект върху планетата.

Мъск се отнася изключително сериозно към амбицията си да създаде човешка колония на Марс и това е една от водещите мисии на неговата космическа компания „SpaceX“, пише Бизнес Инсайдър.

През 2018 г. двама изследователи от университетите в Колорадо и Северна Аризона проучиха възможността за използване на въглероден диоксид за трансформиране на Марс и стигнаха до извода, че това не би било възможно с днешната технология.

Изследването, публикувано в „Nature Astronomy“, идентифицира два проблема. Първият е, че просто няма достатъчно от газа, затворен на Марс, за да произведе очаквания ефект. Вторият е, че частиците от атмосферата на Марс постоянно се губят в дълбокото пространство, така че изпареният въглероден диоксид би изтичал от атмосферата.