Има дни, в които медиите не спират с публикации за бежанците и това, което причиняват на всички, до които успеят да се докоснат.

Има дни като последните, в които не се чу нито някой някого да заколи, изнасили, ограби или нарани... може да се продължи до безкрай!

Има и дни като този, в който попадаме на един пост в социалната мрежа, на човек от плът и кръв, който разказва собствения си "допир" с тях.

Александър е споделил доста дълъг пост във "Фейсбук" за посещението си в Харманли или както го наричат хората обитаващи града - Кхермаллах.

Ето и поста, който ви споделяме без редакторска намеса: "Върнах се от Харманли... София, О`мое родно село. Никъде няма такъв животворящ смог, през който слънцето едвам мъждука. Обичам те, София! И сега няколко думи за Харманли (скоро Кхермаллах, както го нарича новото население на града).
Хора, там е ужас.

Тоя китен и плодороден трайкийски град, пълен с благи и топли хора, които правят прекрасна, блага и топла ракия е полу-унищожен. Там, след залез слънце не можеш да видиш българин, турчин та дори и циганин. Там след залез слънце можеш да видиш само нелегали (и тук-таме незаинтересована жандармерия*). Градът е като призрачен.

Да, лагерът за ислямисти отвори и нисши за бизнес - БИЛЛА, ЛИДЪЛ и множество магазини за телефони, офиси на мобилни оператори и дюкянчета свързани с тая дейност. И казина видях да светят. Като цяло, може би в процентно отношение, магазините за телефони бяха повече, отколкото в София например.За лагера и нелегалите - Човекопотока от лагера към града и обратно е страшен. По моста над река "Харманлийска" на минута минават толкова хора, колкото в средноголяма софийска метростанция в пиков час. Нещо страшно е.

В частта от града, която е откъм лагера е мазало - все едно си в Кандахар или Джалалабад. До обед е спокойно - ония в лагера обичат да спят до късно (вие не бихте ли се успивали, ако друг ви храни, пои и отглежда и нямате никакви задължения?). Но в ранния следобед от лагера започва да пъпли колона от мравки, които налазват града. Седят по тротоарите, из заведенията, по паркове и градинки. Бръмчат си наляво-надясно. И все са групи от мъже и момчета (18-35 годишни), все са по 5-8 човека и все гледат по-самодоволно дори от туристи в курортен град. За цяла седмица в града видях 3 семейства, 8-9 деца и 5 жени, другите стотици бяха все мъже.

*Жандармерия - нея я има, не е като да я няма. Регистрациите на колите й са софийски, кърджалийски и бургаски. Вътре се возят едни отекчени люде, дето освен че са там, почти нищо друго не правят... Почти нищо, без едно - маса народ ми се оплака, че вместо да пазят харманлийци, жандармеристите се заяждат с местните българи/турци/цигани. Като им правят паспортни проверки, тараши на колите ("Вади всичко от колата! Жабка, багажник - всичко!"). Хората са много изненадани и обидени от това отношение... Но кротки хора са харманлийци и нищо не правят.

Така че, мили хора, в Харманли е страшно. Красиво е, хората са готини, чисто и плодородно е... Но има един мотив на обезбългаряването и инвазията, който убива цялата красива картина на този прекрасен тракийски град и оставя един люто-горчив вкус в човека, вкус на обреченост, вкус на изчезващата България.

Градът на Извора на Белоногата се унищожава преднамерено и ефективно. Унищожава се за пари. Унищожава се, без никой да го интересува, какво ще се случи с хората в града. Унищожава се от алчни, глупави, подли и злонамерени изроди.
Който се моли, нека се помоли за харманлийци.

Който се ядосва, нека се ядоса за изчезването на тази част от Родината му.
Който се бори, нека се бори за този град. А тия, дето ни унищожават и затриват заради мръсни пари, нека бъдат проклети от човешкото нещастие, което са причинили и да изгният в затворите, осъдени от народа, преда да могат да избягат или да изхарчат кървавите си пари."