Завършването на магистралния пръстен ще доведе до „затваряне на пропастта“ между двете части на страната

"Автомагистралите са притегателен пункт за инвестиции заради лесния достъп до градовете. Завършването на магистрала „Хемус“ ще допринесе за развитието на Северна България. Надявам се с общи усилия да се върнем към прагматичния диалог, да разсечем възела с инхаус процедурите и тя да бъде доизградена до 2027 г." Това заяви вицепремиерът в оставка Гроздан Караджов на годишната конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2022“.

Регионалният министър очерта стратегическите пътни обекти, които трябва да свържат Северна и Южна България.

"В момента няма нито една достатъчно широка пътна артерия в посока север – юг. Само отчасти е изградена магистрала „Струма“. Ако трасето през Кресненското дефиле не бъде построено, няма да бъдем конкурентоспособни и ще загубим възможности за развитие на икономиката ни за сметка на Сърбия и Северна Македония", предупреди вицепремиерът в оставка.

"Другата важна връзка по направлението север – юг е магистралата „Русе - Велико Търново“. Започна реалната работа по тунела под Шипка. Планирано е изграждането и на тунели под прохода Петрохан и по протежението на бъдещата автомагистрала „Черно море“, изтъкна Караджов.

"Трябва да се възложи и проектиране на четирилентов път между Ямбол и Лесово, който да поеме увеличения трафик. Има заявка за повишаване на товаропотока от турска страна с над 30%", съобщи Караджов.

"Идващият от Истанбул товаропоток се разделя на север към Румъния и на запад през Сърбия. Трафикът към Румъния трябва да се пренасочи през Лесово. Трасето към пункта от турска страна вече е рехабилитирано. Ще увеличим капацитета на граничния пункт от българска страна, но след него започва двулентов път, който минава и през населени места. Това е предпоставка за рисково движение. Затова предстои пътната агенция да обяви обществена поръчка за оценка на въздействието върху пътната безопасност на първокласния път Ямбол - Лесово, за да се намери целесъобразно решение за уширяване на трасето", уточни Караджов.

Министърът отбеляза, че инвестициите в регионите не са съсредоточени единствено в пътната инфраструктура.

"До 2027 г. ще разполагаме с ресурс от 6,6 млрд. лв. по Програмата за развитие на регионите. Около 3,5 млрд. лв. ще се инвестират по първите ѝ два приоритета – за градско и за териториално развитие. Този ресурс може да бъде надграждан от почти всички останали европейски програми. Около 3 млрд. лв. са предвидени за справедливия енергиен преход към климатична неутралност за областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. Други над 750 млн. лв. ще бъдат инвестирани за съвместни проекти в пограничните региони на България по петте програми за трансгранично сътрудничество с Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия и Румъния.", каза вицепремиерът в оставка

"Най-атрактивна за хората продължава да бъде възможността за подобряване на енергийната ефективност на сградите, защото пряко променя живота им. Средства за мярката ще има и по Плана за възстановяване и устойчивост. Бюджетът за обновяване на жилищни и публични сгради е над 2 млрд. лв. Планира се през септември да започне кандидатстването по програмата. Предвижда се 100 млн. лв. по линия на Плана да се вложат в пилотната схема за т.нар. Зелена мобилност. Други 471 млн. лв. са средства за ВиК системи и пречиствателни станции, които пряко ще допринесат за по-доброто качество на живот в населените места", информира още Караджов.