Честотата и интензивността на горещите вълни нарастват драматично

В последните години България се сблъсква с все по-чести и интензивни горещи вълни, които представляват сериозна заплаха за здравето и благосъстоянието на населението. Според последните проучвания, тази тенденция се очаква да се засили в бъдеще, превръщайки се в едно от най-сериозните климатични предизвикателства за страната.

Тревожни тенденции в България

Д-р Зорница Спасова, изтъкнат климатолог, разкрива тревожни данни по време на онлайн събитие, организирано от платформата „Климатека“. Според нея, с всяко повишаване на летните температури с 2 до 3 градуса, честотата на периодите с екстремно горещи дни в България се удвоява. Това не е просто статистика - това е реалност, която вече усещаме.

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) потвърждава тези наблюдения в свое проучване от 2021 година. Изследването показва значително изместване към по-високи температури след 1981 година, като продължителността и интензивността на екстремните горещини се увеличават през последните десетилетия. Още по-тревожно е, че броят на горещите дни нараства с 3,5 на всяко десетилетие в 90% от изследваните метеорологични станции.

Географско разпределение на горещите вълни

Интересно е да се отбележи, че горещите вълни вече не са феномен, ограничен само до определени региони на страната. Въпреки че южните части на България традиционно са били най-засегнати, сега наблюдаваме разширяване на това явление и в други области.

Най-често засегнати региони:

• Южна България: „Благоевград“, „Хасково“, „Кърджали“, „Пловдив“, „Ямбол“ и „Стара Загора“
• Северна България: „Плевен“, „Русе“ и „Велико Търново“

Особено внимание заслужава долината на река Струма, южно от град „Кресна“. Този регион се очертава като „горещата точка“ на България, където през 2012 година е регистриран 96-дневен период с максимални температури над 32 градуса - практически обхващащ целия летен сезон.

Глобален контекст и здравни последици

В световен мащаб, последиците от горещите вълни са още по-драматични. Ежегодно около 489 000 смъртни случая се свързват с екстремните горещини, като само през 2003 година в Европа са регистрирани над 70 000 жертви на горещата вълна. Тези цифри са не само статистика, а трагично напомняне за човешката цена на климатичните промени.

Прогнозите за бъдещето са още по-тревожни. До края на века се очаква между 48% и 74% от световното население да бъде изложено на риск от свързани с жегата заболявания или смърт, в зависимост от сценариите за намаляване на парниковите емисии.

Европа в епицентъра на промяната

Европа се очертава като най-бързо затоплящият се континент, с темп на затопляне почти с 1°C по-висок от глобалното средно. Особено уязвими са страните от Средиземноморието и Източна Европа, където смъртността, свързана с горещините, е почти пет пъти по-висока от средната за света.

Прогнозите сочат, че до средата на века в Европа ежегодно могат да загиват около 85 000 души вследствие на горещи вълни. Това поставя континента, и в частност България, пред сериозно предизвикателство за адаптация и смекчаване на последиците от климатичните промени.

Горещите вълни вече не са просто неудобство или временно неразположение - те се превръщат в сериозна заплаха за общественото здраве и благосъстояние. България, като част от европейския регион, е изправена пред нарастващ риск от по-чести и интензивни горещи периоди.