От 5 дни в най-тъжната сграда на София - къщата музей на Яворов, се забелязва движение.

Желязната ограда на призрачната сграда е опасана със зелена строителна мрежа. Зад нея, като никога има движение. Работници нещо правят, съобщава "Стандарт Нюз".  

Спешен козметичен ремонт. За да може домът на един от най-великите български поети да отвори врати на 21 май и да посрещне в Нощта на музеите първите си посетители от много-много години насам.

Почти всеки ден на тротоара пред къщата може да се види и черна лимузина ауди. От нея слиза достолепен мъж, който наблюдава ремонтната дейност. Бизнесменът Васил Панчев, новия управител на "Дом Яворов - ЕООД", поредният собственик на емблематичната сграда на ул. "Раковски" 126...
Ремонтът, който тече е за над 25 000 лв., извадени от джоба на Панчев. Подменя се тотално разбитият покрив, ще се оправи фасадата.

Ще затворим къщата-музей "Пейо Яворов", ако незабавно не започне ремонт, заплаши точно преди седмица министърът на културата Вежди Рашидов. Спешната му среща с новия директор на Националния литературен музей Пламен Георгиев - Крайски и с Васил Панчев се наложи, защото два дни по-рано Крайски му изпрати писмо за окаяното състояние на къщата. Пред очите на всеки софиянец тя се руши вече буквално на всеки час.

Васил Панчев уверил министър Рашидов, че на 18 април дружеството му започва спешен козметичен ремонт. И през май, в Нощта на музеите, тя ще може да отвори врати. Панчев предложил на Рашидов дружеството - собственик да предостави къщата на Яворов на държавата, а в замяна да получи терен на друго място в София.

Ще се разберем с бизнесмена Панчев, той се оказа диалогичен чомек, увери преди ден Рашидов в интервю за "Стандарт". Ведомството му вече търси вариант държавата да откупи сградата или да я замени за друг имот, за да се заеме с пълната й реставрация.

Съдбата на знаковата къща е забулена в мистерии - също като истината за разигралата в нея трагедия преди век. Едни вярват, че в нощта на 30 ноември 1913 г. след поредна сцена на ревност Лора слага край на живота си. Минути по-късно виждайки любимата си мъртва Яворов пуска куршум в главата си, но оцелява. Други вярват, че в онази нощ поетът първо стреля фатално в Лора, след това прави опит да сложи край и на себе си. Опит, който година по-късно Яворов прави отново, този път - за жалост успешно.

От тогава до днес къщата на Яворов е като прокълната. Тя преминава от ръце в ръце през последните 26 години без някой от собствениците й да се погрижи истински за съхранението на дома и тайните му. Поетът е живял в тясната къща, напомняща кула, само две години - на втория етаж. Но домът носи клеймото на смъртта.

След 1944 г. собствениците са изселени и къщата се превръща в музей. При реституцията наследниците си я връщат, а преговорите до първата покупка от "Отворено общество" траят две години. Това се случва през 2003 г., като "Отворено общество първо изкупуват част, а после и цялата собственост.

Следващият купувач е Георги Крумов, собственик на известния по онова време фонд "Икуест". Неговата фирма "Новера" тогава чисти София и събира сметта. Самият той бе заявил намерение да превърне дома Яворов в място за културни срещи. Това така и не се случва. Крумов продава имота през 2009 г.

Така къщата преминава като собственост в ръцете на масоните в България. Което пък разпалва страстите около нова мистерия: бил ли е Яворов масон. Във Великата ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на България, която е собственик на къщата преди Панчев, няма данни за това. Но пък има достатъчно доказателства, че Каравеловият род е бил. Любен Каравелов - със сигурност. В масонството в Европа в началото на 20 век е имало смесени ложи. Може би пък не Яворов, а Лора, дъщерята на Петко Каравелов, е била свързана с тайните общества и това е поросило желанието на днешните български масони да превърнат дома - символ в свой Храм?

И тези планове обаче се провалят.

"Още преди две-три години идваха техни представители, за да предложат замяна на къщата на Яворов за подобен имот, но общината не разполага с такива възможности", обясни шефката на комисията по култура в Столичния общински съвет Малина Едрева. Тя, все пак се надява да се намери разрешение на проблема, защото мястото носи паметта за поета. Зам.-кметът Тодор Чобанов пък посочи, че в къщата и сега се намира Литературният музей, който е държавна институция.

Още през 1987 г. експерти съобщават, че сградата не отговаря на строителните норми.

"През годините сме дали със сигурност 100 предписания за укрепване и ремонт на сградата", разказа и бившият главен архитект на София Петър Диков. Наложена била и глоба от 50 000 лева, но настоящите собственици успели да я съборят в съда. Сега ремонтът е козметичен, казват експертите. Сградата се нуждае от конструктивно укрепване, тъй като преди десетилетия била излята бетонна плоча на втория етаж и въпреки допълнителните колони, може да поддаде и да рухне всеки миг.

"По-предишният собственик е чакал сградата да рухне сама, за да получи терен за строеж. Искам символична размяна, а не да печеля", казва Васил Панчев

- Г-н Панчев, какво очаквате да получите за дома на Яворов?

- Символично обезщетение. Разбирате, че ако направя подарък за 1 млн. евро - толкова пари са инвестирани в къщата на Яворов, ще звучи направо неприлично. Хората ще се чудят какъв е този благороден човек. Купих я срещу генериран дълг от около 300 хил. евро. Стойността на терена, земята, задния двор, като се има предвид и локацията, е общо над 1 млн. евро. Но този дълг все още стои, тъй като е неоснователен, изкуствено генериран. В момента водим дело срещу претенциите на по-предишните собственици. Собственикът, който я е продал на този, от когото аз я купих, в момента генерира дълг за неплатени лихви по кредит от частна финансова компания. 10-годишният кредит е от 2006 г. и е подписан с много тежки условия с 12% годишна лихва за 600 хил., който междувременно е станал един милион и 200 хил. Общо взето приятелска работа. В същото време не може да се установи точно какви пари са платени и как. Не съм наясно дали изобщо е имало реални плащания. Моите адвокати в момента ровят сделката колкото може по назад в историята. Финансовата къща си е свършила перфектно работата, вързала си е гащите, така да се каже, с непоклатими договори.

- Защо се е случило така, според вас?

- Целта е да се блокират разпоредителни сделки с имота, така че както си е в лошо състояние може да падне сама сградата. И там да се освободи хубав терен за строителство. Това са мои хипотези, но дори да са истина, не ги смятам за приемливи. Не мога да си представя как досега никой не е направил дори един освежителен ремонт на къщата.

- Вие с какви точно намерения я взехте? Какво искахте да правите там?

- Исках да помогна на приятели. Собствениците нямаха никакви претенции за това как аз ще се разпореждам с имота. Просто някой трябваше да свърши работата. Аз сметнах, че мястото на тази къща е да бъде част от музея. Собствениците, от които аз купих къщата, не желаеха да се разправят повече. Мъчели са се да се оправят 10 години с тези хора, но те са блокирали по всякакви начини нещата - чрез ипотеки и дори проекти. Според един от тях в къщата е щяло да се прави пиано бар. Всякакви преговори с тези хора бяха обречени на пълен провал. Те категорично отказаха претенции за 300 хил. евро, лихви по някакви кредити и ипотека. Плюс това те помежду си имат някакви взаимоотношения. Направена е и цесия, за да се изчисти кредиторът, защото къщата е била в негова полза, като е ипотекирана. Той е цедирал на стария собственик, пък той ги дава под съд, но той дължи на кредитора пари и по други отношения. Това е един качамак.

- Как тази бъркотия може да се разплете?

- Има всякакви възможности. Но аз съм частно лице. Държава има достатъчно ресурс да разплете тази история. Тя може да пипа там, където на мен не ми е позволено. В момента и те водят дела и това надлъгване може да продължи години. Никой няма изгода от това.

- Какво разбирате под равностойна размяна?

- Може да е кон за кокошка, но все пак да има някаква символична размяна, като например някакъв терен в широк център, не в идеален, защото там няма къде. Такива има бол. Не искам някакви небостъргачи, както биха поискали някои. Няма да търсим танто за танто. Работата е със символичен, а не в бизнес аспект. Но точните параметри тепърва ще уточняваме. При всички положения държавата ще придобие нещо, което е ценно за нацията. Тук говорим за морал, етика, за нещо, което да остане за поколенията, да остане името, че някои някога е направил жест. Това е добър пример и за други собственици на културни паметници. Всеки частен собственик иска да вземе обезщетение, ако може пет пъти по-голямо. Аз нямам такива претенции.