Управляващите в България буквално преядоха с власт. Да, протести наистина имаше, но те не постигнаха целите си.

В края на 2020 психологическото предимство е на страната на Борисов. Какво е нужно сега. Коментар на Петър Чолаков, публикуван в Дойче Веле.

В България преяждането с власт е системен проблем. Много политици у нас редовно си предозират властовите ресурси, които избирателите лековерно продължават да им предоставят.

Понякога преяждането е едновременно и в буквалния, и в преносния смисъл (т.е. с власт) и може да се види в едни и същи субекти. Да започнем с една забавна „новина“: по време на инспекция премиерът Борисов и военният министър Каракачанов не се осмелили да влязат в модернизиран танк Т-72, защото люкът на бойната машина се оказал прекалено тесен.

Някои ще кажат, че тази „новина” е журналистическо заяждане. Никакво преувеличение няма обаче в констатацията, че през третия си мандат ГЕРБ съвсем преяде с власт. В подкрепа на това говори предвидимият резултат от продължилата месеци наред проверка на записите, в които се чува глас, подобен на премиерския.

Какво неустановиха проверките на прокуратурата?

Въпреки че в един от изтеклите записи се чуваха например заплахи по адрес на евродепутатката Елена Йончева, както и свидетелства за премиерска намеса в проверката на „Еврохолд” от страна на Комисията за финансов надзор (КФН), в крайна сметка се оказа, че „данни за извършени престъпления няма”.

По същия начин Софийска градска прокуратура не успя да открие и „Мата Хари" - „прекрасната госпожа", снимала спящия премиер - и спря разследването.

А по повод кюлчетата злато и пачките в чекмеджето на премиера прокуратурата стигна до куриозния извод, че те не отразяват „обективната действителност", защото не можело да да бъдат събрани категорични доказателства, подкрепящи противното. Главният прокурор Гешев явно оправдава високото доверие, което му бе оказано от ГЕРБ и ДПС – основните виновници за неговия предизвестен избор (ала и БСП не направи нищо, за да осуети короноването му). Да се чудим ли тогава, че полицията, която, според множество видеоматериали, използва прекомерна сила не само срещу протестиращи, а дори срещу представители на медиите, също се оказа чиста като сълза? МВР разследва самото себе си и не откри, например, нищо нередно в случая със скандалния побой над журналиста Димитър Кенаров.

Как тогава да вярваме на предлагания от управляващите „механизъм” за разследване на Обвинител номер 1 чрез нов „специален прокурор”? „Супервайзърът” на Иван Гешев ще бъде избиран за 7-годишен мандат от пленума на ВСС, който има ключова роля в определянето и на „Главния”. Как една и съща констелация от интереси ще се „раздвои” в името на справедливостта и баланса - не става ясно. Като отчетем всичко, което сме видели, въпросните промени в НПК и в Закона за съдебната власт могат да бъдат оценени лаконично като поредната бутафорна конструкция, която има за задача да хвърля прах в очите на Венецианската комисия, Еврокомисията, Европарламента и други външни наблюдатели.

В навечерието на светлите празници, 45% от българите нямат особено настроение да празнуват ( „Тренд"). Според друго изследване, само 6% от тях вярват, че 2021 ще е по-добра от пандемичната 2020, а за 45% ще е дори по-лоша („ Галъп"). Така се нареждаме в първата петица на най-песимистичните нации в света, заедно с Италия, Хонконг, Полша и Република Корея. Дали обаче коронавирусът е помрачил празничното настроение и апетитите на управляващите у нас? Едва ли.

„Суверенът” все още не се е разтревожил особено и от поведението на своите избраници. Да, през лятото на 2020 имаше протести, подкрепяни, според някои данни, от 70% от българите. Но тези действия не постигнаха целите си: незабавна оставка на правителството, на Главния прокурор и предсрочни избори. В края на 2020 психологическото предимство е на страната на Борисов; ГЕРБ остава първа политическа сила.

Две задачи пред опозицията

За да има някакъв шанс опозицията, която очевидно е твърде многолика, тя трябва да направи поне две неща: първо, да се спре с взаимните удари под кръста и, второ, да се постигне съгласие поне върху основните принципи, които ще ръководят дейността на представителите ѝ в следващия парламент.

По отношение на второто, предложените от ДБ приоритети са стъпка в правилната посока, а от снощи ( 22.12) има и заявка за широка коалиция. Иска ми се да вярвам, че пътят, по който тръгнаха опозиционните партии в Унгария, които се обединиха срещу режима на Орбан, е възможен и у нас. Същевременно има реална опасност партньорството между толкова разнородни политически субекти да породи обвинения в безпринципност.

Според мен основното, над което трябва да се концентрира опозицията, е да изгради санитарен кордон срещу следващо участие – явно или прикрито - на ГЕРБ и ДПС в изпълнителната власт.