Отказът на Радев да освободи главния секретар на МВР е колкото дразнещ, толкова и очакван

Явно има споразумение между Радев, ББ и ДП да не се пипа статуквото в службите, където всеки си има квота и никой не иска да внася “смут” с нови назначения. Да не забравяме, че при този главен секретар ГЕРБ (първи на изборите миналата и тази година) и ДПС (с все по-голям вот у нас за сметка на Турция) бележат добри изборни резултати и мрежите за купуване на гласове са почти недокоснати. Стари врагове на ББ са или в небитието, или в ареста. Така че “всичко е под контрол”, защо да махаме главния секретар?

На този фон, също очаквано, се сипят критики към ПП-ДБ за всяко нещо в държавата. В модела на комунистическия чип - правителството е “властта”, от която зависи всичко, от него наистина се очаква всичко, сега и веднага. А ако не стане - вали дъжд от подигравки, карикатури, злостни коментари как едва ли не са ортаци на ББ и ПП, а последните вече са били “изпрани”.

Нормално е да се очаква много от правителството, защото бяха направени огромни компромиси с анти - корупционната кауза на ПП-ДБ, за да бъде то подкрепено.

Но все пак е важно да се помни, че то е предимно експертно и има основно три геополитически задачи: Шенген, Еврозона и подобрена в евроатлантически порядък Конституция, която да затрудни и усложни връщането ни в руската сфера на влияние. Има и още две ключови задачи, за да запази парламентарната демокрация: да приеме бюджет, което да остави властта в редовен кабинет (успешно) и да прокара законите за ПВУ, нужен не толкова заради европарите, а за да не бъдем неформално декласирани от ЕС като провалена държава.

Не бива да имаме съмнения, че на наша територия се води тежка геополитическа битка под формата на все още студена гражданска война. В огромна степен рязкото влизане в публичното пространство на толкова много легендирани фигури на ъндърграунда от 90те, включително завръщането на Божков е част от геополитическия пасианс.

Залозите са огромни, които налагат и огромните компромиси. На повърхността лесно се виждат “успехите” на ББ и ДП, за които винаги са виновни ПП-ДБ, но не се виждат неуспехите им в провалени или блокирани предложения и идеи - пак от ПП-ДБ.

Определено в ПП-ДБ липсва политически капацитет, който да проличи в медийното пространство и те да излязат от глухата отбрана, в която се намират. Няма и много желаещи от критиците им, които да се хвърлят в политиката, за да им покажат как се прави.

Защото положението е същото, както на правителството на ОДС през 1997-1999:

Не е възможно едновременно да решаваш държавнически задачи (преди инфлация, борд, НАТО, ЕС, приватизация, а сега Шенген, Еврозона, съдебна реформа, реформи в службите), за които е нужно широко политическо съгласие. И което води до загуба на политическа тежест след тяхното изпълнение. Както стана преди с ОДС, а сега става с ПП-ДБ.

И същевременно да решаваш партийни задачи, като разширяваш политическото си пространство, мачкайки политическите си врагове, за да си осигуриш политическо дълголетие. Но оставяйки държавата в калта и последна в Европа. Както преди правеше БСП, а после ГЕРБ-ДПС.

Пътят е дълъг, но затова пък мъчителен. Както всяка еволюция към Доброто, която трябва да избегне кървава революция и реванш на Злото.

Евгений Кънев