„Категорично има експлоатация и злоупотреба с българския работник. По статистика България и Гърция са страните, в които се полага най-много труд в ЕС. Когато приложихме европейската директива за работното време и почивките, избрахме най-неизгодния вариант. Нужно е преразглеждане", това заяви президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов.

За bTV експертът подчерта, че у нас извънредният труд е ниско платен. Според него това дава повод на ползвателите да работят по тяхна преценка, като в същото време се избягва и плащането за този труд.

„Постигнато е съгласие с работодателските организации, че извънредния труд трябва да бъде регламентиран и да се заплаща достойно”, добави още Манолов. Експертът счита заплащането от 25 стотинки за нощен труд за „идиотия”.

Зам.-председателя на Българската стопанска камара Димитър Бранков също изтъкна, че е нужно преразглеждане на ситуацията с работното време, което пък ще доведе до нов Кодекс на труда. Той е категоричен, че България е единствената страна в ЕС, в която извънредният труд е забранен.

По думите му проблемът у нас са многото режими на работа. Освен това Бранков подчерта, че трудовото законодателство е зле транспонирано и остаряло. Експертът, смята че това са причините за злоупотребите с трудоспособните. Също така подчерта, че настоящото законодателството е между 20 и 30% преписано от това на Съветския съюз от 1922 г.

„Където има колективен трудов договор сумата за нощен труд достига 2,50 лв. на час. На тези места актуализацията е задължителна. Тя трябва да се случи през наредбата и през колективното трудово договаряне”, добави още той.

Обикновено работното време у нас е 8 часа на ден, като е нормално да го удължим до 10 часа. Често работната ни седмица се измерва на 40 часа, но с удълженията тя става на 48 часа.

Според Кодекса на труда не се допуска повече от 60 дни годишно или 20 последователни дни да удължаваме работното си време.

Николай Стоянов от Главната инспекция по труда заяви, че удълженото работно време дава възможност на работодателя, след предварителна консултация със синдикатите или представители на работниците, да удължи работата до 10 часа.

Освен това експертът подчерта, че това се случва по индивидуална преценка на работодателя. Той обясни, че удълженото работно време не означава по-високо заплащане.

„Работодателя следва до 4 месеца след полагането на удължения труд да компенсира служителя със съответното намаляване. Ако до 4 тия месец е прекратен трудовия договор, то трябва да бъде изплатено като извънреден труд. Ако работодателя не го направи служителя в двуседмично предизвестие може да определи кога да бъде компенсиран”, добави той.

По думите му законът е категоричен що се отнася до почивката. Задължителната дневна почивка е 12 часа, а седмичната почивка - 48 часа. Стоянов обясни, че в случаите на сумирано изчисляване на работното време, задължителната седмична почивка трябва да е не по-малко от 36 часа.

Анкета на "Чети етикета" във "Фейсбук" показва, че 70% от гласувалите работят повече от 40 часа на седмица.

В случаите, в които нарушаваме работното време получаваме забележка от работодателя. При последвали нарушения следва предупреждение за уволнение и уволнение.

Служител може да бъде дисциплинарно уволнен ако има повече от три закъснения за работа, преждевременно напуска работното място, не се явява на работа (2 последователни дни), системно нарушава работния процес или злоупотребява с доверие.