Работникът ще трябва да плати на експерти да замерят нивото на шум и осветеността на помещението

Промени, които засягат хората, които работят от дома, а не в офиса. Тенденция, която се засили около ковид кризата. И все пак у нас това са 10 на сто от всички работещи - най-ниският процент в Европейския съюз. От социалното министерство предлагат изменения в Кодекса на труда, които обаче предизвикаха полярни мнения.

В мотивите за промените се припомня, че реформата в Кодекса на труда е предвидена в националния план за устойчивост и цели да се осигури по-голяма гъвкавост при работа от разстояние по отношение на организацията на здравословни и безопасни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време.

Предлага се в трудовия договор изрично да се опише конкретно помещение, в което е работното място, и което трябва да е с достатъчна площ и с условия, позволяващи на служителя да извършва задълженията си от разстояние без риск за здравето и безопасността.

"Още когато настъпи пандемията и българските работници започнаха да работят от вкъщи ,работодателите се притесниха от това, че човекът може да му се случи някаква злополука ,която след това се интерпретира като трудова такава, което да доведе до финансови негативи за работодателя", заяви Ваня Григорова, КТ "Подкрепа", предаде БНТ.

Именно това според Григорова е била основната причина за законодателните инициативи.

"И още тогава ние от КТ "Подкрепа" повтаряме, че и към момента законодателството е достатъчно добро и защитава работника", допълни Ваня Григорова.

Според предлаганите промени работникът е този, който ще трябва да праща писмена информация за характеристиките на работното място. Как обаче той би могъл да измери шума, степента на осветеност в помещението, в което трябва да работи, питат синдикалистите.

И понеже очевидно това няма да е възможно работникът ще трябва или да плати на експерти или това ще се прави проформа, казват от "Подкрепа". Част от работодателските организации също са на мнение, че този текст трябва да се коригира, защото в 21-ви век работното място от разстояние може да е навсякъде - от плажа и планината до апартамента.

"Смятаме че е допустимо в индивидуалния трудов договор да бъде записано, че работата ще бъде полагане от разстояние без да се посочва конкретен географски адрес, на който се намира работното място", добави Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията за индустриален капитал.

Комуникацията с работодателя извън работното време е друг елемент в предложените промени, който поляризира мненията. Според сега действащото законодателство служителите нямат задължение да отговарят на началника си извън работно време освен в случаите, когато в индивидуалния трудов договор са договорени подобни условия.

"Цинично е под маската, под етикета на това да укрепим правата на работника, всъщност ние да отваряме възможност за допълнителна експлоатация", коментира Ваня Григорова.

"Тази клауза касае единствено и само комуникацията между работодателя и работника извън работно време. Не става дума за удължаване на работното време. Комуникацията е различно нещо от полагане на труд", заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията за индустриален капитал.

От две години Валентин Обретенов работи от разстояние като проджект мениджър в голяма международна компания. Казва, че работата извън работно време е субективен въпрос.

"При повечето колеги това не е изискване. При мен обаче това се налага. Когато работя по конкретни проекти, особено когато са свързани с американския пазар се налага да работя повече, но това разбира се е компенсирано, като на следващия ден мога да започна малко по-късно работа", каза още Валентин Обретенов.

Затова и според Валентин, ако предложените промени в Кодекса в тази им част бъдат приети, независимо дали става дума само за комуникация в извънработно време, трябва задължително да бъде предвидена компенсация за служителя.

Срокът за обществено обсъждане на проекта за промените за работа от разстояние е до 11 септември.