ДБГ алармира, че правителството готви разчистване на медийния пазар от  „неудобните“.

Ръководството на Движение България на гражданите счита, че приетите  вчера промени в Закона за защита на личните данни са инструмент за  разчистване на медийния пазар в България. С дадените й от депутатите  правомощия, Комисията за защита на личните данни става първи в страната  медиен цензур, който ще спира материали и ще налага глоби на медии по собствена преценка, се казва в позицията. Свалянето на неудобни лица и  предавания от ефир няма да спре, а ще започне наново, категорични са  десните.

От ДБГ припомнят, че приетите вчера от Народното събрание изменения в  ЗЗЛД дават право на Комисията да налага глоби на медии до 20 милиона  евро, ако прецени, че те са нарушили правото на защита на личните данни по 10 критерия.

Критериите са неясно формулирани и дават безгранична свобода на  Комисията да преценява кого да удари и кого не. Как например, КЗЛД ще  реши дали определени данни са от значение за изясняване на въпрос от  обществен интерес или не, питат от партията. Съдът, а не контролирана от  правителството комисия, е този, който трябва да решава дали един  материал е обида, клевета или нарушаване на човешко право и това е  основен принцип на правовата държава, допълват от партията. Според тях  неясните критерии и непосилните глоби в закона, показват ясното желание  на управляващите да си имат бухалка за разчистване на критичните към властта медии и поставяне под пълен контрол на останалите.

Да се дава медиен образ на проблемите е ценност за всяко общество, а не  проблем. За да се гарантира свободата на словото в България е необходимо за журналистите, които си вършат работата отразявайки истината, да има  специална защита, а не двоен държавен контрол. Нежеланието на ГЕРБ да  има свободни медии в България, ни е докарало до 111 място в класацията на Репортери без граници и с подобни закони пропадането ще продължи.

От ДБГ призовават за спешна отмяна на мракобесния текст. Достатъчно е да  се предвиди дерогация за медиите от правилата на Регламента за защита на  личните данни, която част от европейските държави са предвидили, а други  предстои предвидят.