Вирусът  прекъсва връзки в невронните мрежи

На базата на милиони случаи европейски държави приравняват тежестта на психичните пост-COVID симптоми с физическите страдания от инфекцията. Дори когато тялото е успяло да се изчисти от вируса, съзнанието не се освобождава така бързо. Но мисълта за болестта мъчи не само
боледувалите, а тези, които са още здрави, защото никой не знае докога ще е така, пише "24 часа". 

Психиатрите разказват, че сега ги търсят главно пациенти с тревожни разстройства, хора, които споделят симптоми на панически атаки, упорито безсъние, апатия, депресия. Засегнати са всички възрастови групи.

Човечеството реагира по един и същи начин на заплахата от непознатия вирус и последиците му за здравето и социалния статус. Според психиатрите където и да се направи изследване, данните ще са сходни. Голямо португалско проучване сочи, че 7 от 10 души, които са били в карантина или болни, живеят в стрес и повече от половината посочват симптоми на умерена до тежка депресия.

От лекуваните в болница по време на изследването 92% съобщават за умерена до силна тревожност и 43% за посттравматичен стрес и симптоми на психични разстройства. Над 49% се оплакват от умерено или тежко психологическо въздействие на продължаващата пандемия.

В допълнение към нарушенията на съня милиони хората по целия свят изпитват епизоди на посттравматичен стрес и нарастващо състояние на тревожност, които в част от случаите завършват с депресия. Тя, от своя страна, е рисков фактор дори за самоубийство.

Според белгийските психиатри така наречените разстройства на настроението са проява на емоционално изтощение.То е свързано с дисбалансите, които пандемията е причинила във всекидневието - липсата на общуване и провалени планове за бъдещето

Явлението се споделя от всички възрастови групи, но е особено трудно приемано от юношите и младите хора. Новите условия на труд, индуцирани от заразата, довеждат много хора до професионално изгаряне - бърнаут, професионално изгаряне, тъй като условията за труд са променени драстично.

Противно на привидната липса на ограничения, често работата от дома води до по-дълга дневна заетост, утежнена от паралелна грижа за децата и като цяло пълно размиване на границата между професионалния и личния живот.

Психическият дискомфорт много често провокира чисто телесни оплаквания - феномен, който е отдавна известен в медицината. Много хора го откриват на собствен гръб по време на пандемията.

Допуска се, че ефектите върху психиката са повече от сега известните.

При аутопсии се откриват вируси в мозъка. Това отваря вратата за хипотезата, че вирусът може да упражни въздействие върху засегнатите центрове и тогава идва на дневен ред въпросът дали известните психически болести може да придобият изненадващи симптоми.

Според учени от Колумбийския университет има връзка между вирусните инфекции и психичното здраве. Смятат, че невропсихиатричните симптоми могат да бъдат причинени от имунния отговор на организма към вируси и други патогени, а не от директните ефекти на патогена. Резултатът е системно или локално освобождаване на цитокини в мозъчните структури, свързани с депресия и други психиатрични състояния.

Рязкото увеличаване на цитокините може да смути секрецията на необходимите телесни химикали (невротрансмитери), които мозъчните клетки (неврони) използват, за да “говорят” помежду си. При дефицит се променят нормалните поведенчески и емоционални реакции.
Освен това някои продукти на телесната възпалителна биохимия може да са смъртоносни за невроните и във веригите да се оформят “дупки”. Когато мозъчните клетки не общуват безпрепятствено, емоциите и поведението може да станат неадекватни.

Специално при COVID подобно прекъсване на веригите може да се дължи на малки кръвни съсиреци и възпаления, които се потенцират взаимно. Според екипа на университета взаимодействието между съсиреци и възпаление при COVID наподобява като ефект увреждане на мозъка от травма

Предполага се, че системното възпаление при COVID може да освободи химикали, които предизвикват симптоми като халюцинации, тревожност, депресия и суицидна настройка в зависимост от това коя част от мозъка е засегната.