За загрявка, преди насроченото на 28 март,  дело за касиране на изборите за общински съветници в Русе, Бойко Никифоров – председател на гражданско движение „Бъдеще за Русе“, заедно със съмишлениците си от Обществен съвет за правосъдие осъди Висшия съдебен съвет.

През януари 2014 година, на протест с искане за оставка на Висшия съдебен съвет, те внесли в деловодството му заявление за достъп до обществена информация, с искане Съвета да отговори, дали членовете му имат право да преглеждат преписките на приключили дела, и ако нямат това право – да посочат какъв е критерият по който оценяват магистратите, когато ги повишават или назначават на ръководни длъжности.

Месец след това във Върховен административен съд е подадена жалба срещу мълчаливия отказ на Съвета.

Делото е препратено по компетентност на Административен съд – София град, където жалбата е оставена без разглеждане.

Определението е обжалвано пред Върховен административен съд, който го отменя и връща делото на АС-София град за продължаване и произнасяне по същество.

Съдът се произнася с решение,  с което отхвърля жалбата с мотив, че исканата информация не е обществена, тъй като, ако я получат поискалите я нямало да получат информация за дейността на институцията.

Решението е обжалвано отново пред ВАС и заседанието по делото бе насрочено чак за м. януари 2016 година! На заседанието прокурорът от Върховна административна прокуратура си даде отвод, защото бил съпруг на Соня Найденова – представляващия ВСС, който е трябвало да даде исканата информация.

Делото бе отложено и прокурорът замене с друг, който поиска жалбата да не бъде удовлетворена.

На 24 февруари Върховен административен съд се произнесе с решение, с което отмени решението на АС – София град и осъди Висшия съдебен съвет да разгледа преписката по искането за обществена информация, със задължителни указания тя да бъде предоставена.

Исканата информация е от огромен обществен интерес, тъй като, ако се окаже, че членовете на ВСС нямат право да преглеждат преписките на приключили дела, ще трябва да отговорят по какъв начин формират впечетлението си за качествата на магистратите.

Щом не е от начина по който си вършат работата, тогава има нещо друго – пари под масата, или обаждане по телефона…

Окаже ли се, че имат право да преглеждат преписките, ще трябва да отговарят – на какво основание отказват да извършват проверки по сигнали на граждани, касаещи приключили дела.

Шах …с пешката! Кое ще си признаят, – че вземат пари или че укриват безобразията извършвани от магистрати.

На въпроса, -„Доволен ли сте от решението?“, Никифоров лаконично отговори:

„Перфектно решение на съдебния състав. Бяха в деликатна ситуация да съдят работодателите си, но решиха делото в съответствие с закона! Благодарен съм, аз и всички, които бяхме на делото! Надявам се, че така ще постъпи и съдебния състав на предстоящото дело за касиране на изборите, насрочено пак във ВАС за 28 март. Ако и той реши според закона – очакват ни нови избори в Русе“.

Ето пълният текст на решението:
РЕШЕНИЕ

№ 2106
София, 02/24/2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на трети февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретар Николина Аврамова
и с участието
на прокурора Антоанета Генчева
изслуша докладваното
от председателя ДОНКА ЧАКЪРОВА
по адм. дело № 2067/2015. Document Link Icon

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Бойко Георгиев Никифоров против решение №7283/01.12.2014 г., постановено по адм. д. 3856/2014 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).
Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично се позовава и на противоречие на съдебното решение с установената съдебна практика. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба и в пледоария по същество на спора. Не претендира заплащане на разноски.
Ответникът председателстващият Висшия съдебен съвет, който е конституиран като ответна страна пред първата инстанция, е редовно призован за съдебно заседание и не са били налице пречки за даване ход на делото и без негов представител.
Съображения за неоснователност на касационната жалба са представени от Висшия съдебен съвет чрез юрисконсулт Величков, който е упълномощен да представлява главния секретар на Висшия съдебен съвет. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение №7283/01.12.2014 г., постановено по адм. д. 3856/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Бойко Георгиев Никифоров против мълчалив срещу мълчалив отказ на председателстващия Висшия съдебен съвет (ВСС) да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация, вх.97-00-007/09.01.2014 г. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че оспореният пред него отказ е материалнозаконосъобразен, защото исканата информация не е обществена и достъп до нея не се дължи.
Така постановено съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно.
По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Бойко Георгиев Никифоров със заявление вх. № 97-00-007/09.01.2014 г., адресирано до председателя на Висшия съдебен съвет г-жа Соня Найденова, е поискал да му бъде предоставена информация, състояща се в отговорите на следните въпроси:

„1. Допустимо ли е, членовете на ВСС да преглеждат приключили с влезли в сила решения дела, с цел да си съставят мнение за професионалните качества на магистратите, конкретно преценка изпълнението на задължението им да решават делата според истината и закона?;

2. Ако не е допустимо членовете на ВСС да преглеждат приключили с влезли в сила решения дела, по какъв признак членовете на ВСС извършват преценка за качествата на магистратите, необходима за повишаването им и назначаването на ръководни длъжности?“.

В заявлението е направено искане информацията да бъде предоставена на хартиен носител. Няма спор, че на Бойко Никифоров не е получил никакъв отговор на това заявление, а жалбата му до АССГ е процесуално допустима като подадена в сроковете по АПК за оспорване на мълчалив отказ, съобразно мотивите на определение № 14029/24.11.2014 г., постановено по адм.д. 13311/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. По отношение на родовата подсъдност на спора и страните в съдебното производство АССГ е съобразил и определение № 5110/11.04.2014 г., постановено по адм.д. 3039/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение.
Спорът между страните е относно правното значение на осъществените факти и този спор е неправилно разрешен от първоинстанционният съд.
При конституирането на страните АССГ се е съобразил с титулната част на заявлението за достъп до обществена информация и мотивите на определение № 5110/11.04.2014 г., постановено по адм.д. 3039/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, но при постановяване на съдебното решение не са формирани никакви мотиви относно задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ.
Първоинстанционният съд е възпроизвел разпоредбата на закона и се е позовал на „процесуалната активност на задължения субект“, изразяваща се в становище по заявлението за достъп до обществена информация по време на съдебното производство. Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до „председателя на Висшия съдебен съвет“, възприето от тричленният съдебен състав на Върховния административен съд като председателстващият ВСС, който на основание чл. 32 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е министърът на правосъдието, а в негово отсъствие заседанията се председателстват от представляващия ВСС, респективно член на ВСС по старшинство. Представляващ ВСС е един от изборните му членове, определен с решение на Висшия съдебен съвет – чл. 16, ал. 2 от ЗСВ. Към датата на подаване на заявлението и изтичане на сроковете за произнасяне по него представляващ ВСС е Соня Найденова.
Жалбоподателят Бойко Никифоров е адресирал заявлението си до председателя на ВСС и го е индивдуализирал с името на Соня Найденова като по този начин на практика се е обърнал към колективния орган, когото тя като физическо лице в този момент представлява. От неправилното обозначение на качеството на Соня Найденова, която не е председател в смисъл на председателстващ ВСС, а негов представляващ, и „процесуалната активност“ на ВСС, представляван като колективен орган от юрисконсулт, упълномощен от Соня Найденова като представляващ ВСС, се е достигнало до пълно неразбиране относно кой е задължения субект и чий мълчаливия отказ е приет от АССГ за законосъобразен. Допуснато е и процесуално нарушение относно правото на защита на страните в процеса, но доколкото такова касационно основание не е наведено в касационната жалба, а и правото на защита на касатора не е накърнено и той не може да се позовава на нарушени чужди права, настоящият съдебен състав няма правомощия да вземе предвид нарушението на съдопроизводствените правила.
В случая обаче неправилното определяне на задължения субект, респективно на компетентния орган да издаде оспорения акт опорочава крайния извод на решаващият съд за неоснователност на оспорването.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Дори и при абстрахиране от трайно установената съдебна практика, че мълчаливите откази за предоставяне на обществена информация не са в съответствие със специалните норми на ЗДОИ и се подложи на анализ института на мълчаливия отказ, съобразно общите правила на АПК (както е направено в обжалваното съдебно решение), за законосъобразността на мълчаливия отказ е необходимо да бъде установено, че е формиран от компетентен орган. Тази преценка не е извършена от решаващият съдебен състав, поради което обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие със закона и само на това основание следва да бъде отменено.
От информацията, достъпна на официалната интернет страница на ВСС се установява, че към настоящия момент действат Вътрешни правила за достъп до обществена информация във ВСС, приети с решение на ВСС по Протокол № 60/18.12.2014 г. Тези правила са достъпни в пълния им обем и според § 3 от допълнителните им разпоредби с тях се отменят решенията на ВСС по Протокол № 21/03.06.2010 г. и Протокол № 25/01.07.2012 г. и всички решения свързани с предоставяне на информация по смисъла на ЗДОИ. В т. 59. на Протокол № 21/03.06.2010 г. на ВСС по предложение от Славка Каменова – главен секретар на ВСС са приети Вътрешни правила за достъп до обществена информация във Висшия съдебен съвет (Вътрешни правила), чието съдържание не е достъпно към настоящия момент в интернет страницата на ВСС или друг достоверен публичен източник на информация. Протокол № 25/01.07.2012 г. на ВСС така както е публикуван на официалната интернет страница на ВСС не съдържа решения на ВСС относими към достъпа до обществена информация. На настоящият съдебен състав не са известни всички решения на ВСС, свързани с предоставяне на информация по смисъла на ЗДОИ. Също така не е ясна и недвусмислена волята на колективния орган ВСС в какво се изразява отмяната на всички решения, свързани с предоставяне на информация по смисъла на ЗДОИ, как това волеизявление в § 2 от цитираните вътрешни правила кореспондира с нормите на АПК, регулиращи включително и стабилност и неотменяемост на административните актове при настъпване на определени предпоставки, не е ясно дали това волеизявление включва и оспорвания пред АССГ мълчалив отказ за произнасяне по заявление за предоставяне на информация по смисъла на ЗДОИ. Допълнително на настоящият съдебен състав му е служебно известно обстоятелство, което се установява и от Протокол № 29/18.07.2013 г., а именно, че по т. 57 от заседанието на ВСС на 18.07.2013 г. е взето решение за приемане на Вътрешни правила за достъп до обществена информация, за които също явно се отнася отмяната по § 2 от допълнителните разпоредби на сегадействащите вътрешни правила.
При хронологичен анализ на описаните вътрешни правила за достъп до обществена информация, действали във ВСС в различни периоди от време, може да се обоснове извод, че към 09.01.2014 г. компетентен да се произнесе по заявлението на жалбоподателя Бойко Никифоров е главния секретар на ВСС, а към настоящия момент, според т. 14 от Вътрешните правила заявленията се разглеждат от ВСС, от съответната комисия към ВСС или от главния секретар. При тази липса на постоянно вътрешно разпределение на правомощия, възложени на колективния орган, следва да се приеме, че задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ към настоящия момент е ВСС, за който няма спор, че отговаря на законовите характеристики, а към датата, на която е формиран мълчаливия отказ главният секретар на ВСС е упражнявал тези правомощия.
Административният съд е обсъдил всички обстоятелства от значение за произнасянето по заявлението на жалбоподателя Бойко Никифоров и е достигнал до извод, че исканата информация не е обществена, а писмена консултация, поради което не е следвало да бъде предоставяна, респективно отказът да бъде предоставена е законосъобразен. Независимо от използвано на странна техника по излагане на правните мотиви към обжалваното съдебно решение чрез препращане към мотивите на друг съдебен акт по същото дело и същия докладчик, настоящият съдебен състав поради това, че не е сезиран с касационно оплакване за допуснати нарушения на съдебнопроизводствените правила, ще осъществи касационен контрол само относно съобразяването на тези мотиви с материалния закон.
Обстоятелството, че жалбоподателят изрично твърди, че отговорите на поставените от него „въпроси“ не се съдържа в обнародвани в ДВ или публикувани на официалната интернет страница на ВСС материали не означава, че той иска правна консултация. Информацията, която е поискана е възможно да съществува или да не съществува, но задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да отговори на заявителя като го информира, включително и в случаите, когато не може да предостави търсената информация като посочи причините за това. Изводите на АССГ, че жалбоподателят е поискал правна консултация не кореспондират със съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация. Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 2 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази информацията е обществена независимо от вида на нейния материален носител. Несъмнено информацията, която се иска от Бойко Никифоров е свързана с обществения живот в държавата и тя би спомогнала за съставяне на мнение относно дейността на ВСС. Заявителят не е длъжен да знае в какъв документ и дали съществува търсената от него информация, поради което задължения субект трябва да му отговори, включително ако исканата информация не съществува в обработен вид. Информацията е възможно да се съдържа в нормативни актове, в правила или други документи, които да са публично оповестени, но в този случай е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ, според която при искане на достъп до официална информация, която е обнародвана, съответният орган е длъжен да посочи изданието, в което тя е обнародвана, броя и датата на издаване. Липсата на произнасяне ограничава съдебния контрол по отношение законосъборазността на отказа да бъде предоставена информацията до най-очевидните възможности, които са обсъдени и от АССГ, но не се споделят от настоящият съдебен състав.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При липсата на касационно основание, обуславящо връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, спорът следва да бъде разрешен по същество. При липсата на изрично произнасяне от компетентен орган по заявлението за достъп до обществена информация оспорването се явява основателно, а делото подлежи на изпращане на ВСС за произнасяне с изричен акт.
По водене на делото пред касаторът не претендира разноски, поради което такива не му се дължат.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №7283/01.12.2014 г., постановено по адм. д. 3856/2014 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ за произнасяне по заявление вх. при Висшия съдебен съвет № 97-00-007/09.01.2014 г., подадено от Бойко Георгиев Никифоров и
ИЗПРАЩА делото като преписка на Висшия съдебен съвет за произнасяне по заявление вх. Висшия съдебен съвет № 97-00-007/09.01.2014 г., подадено от Бойко Георгиев Никифоров, съобразно задължителните указания в мотивите на настоящото съдебно решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Донка Чакърова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Илиана Славовска
/п/ Сибила Симеонова