70 души у нас не могат да се съберат и за най-богоугодната кауза. 70 човека може да цъфнат на едно място само, ако някой раздава безплатни билетчета за градския транспорт, Тони Стораро мучи на промоция, или Николета Лозанова е обещала да си покаже шундата.

Вчера обаче опашка от точно толкова анаболни самаряни се изви пред Бургаската болница с благородната цел да дари кръв за разстреляния бандит Митьо Очите. 70!

Още преди в стола на Министерския съвет да са забъркали обедните кюфтета с бял сос, към морето се запъти и Румяна Бъчварова. Сигурно и тя бърза да дари кръвчица за надупчения гангстер, друго обяснение за черноморския й воаяж е трудно да открием. Съмнявам се, че ще клекне с четчица на бордюра пред „4 You", за да събира гилзи и отпечатъци, пише Всеки ден.

Откакто е министър на вътрешните работи, Бъчварова, иначе фина и образована дама с политически стил, се превърна в панаирджийска мечка, която обикаля циганските коптори на Гърмен, лобното място на заклания Георги в Борисовата градина и въшливите бежански лагери. Резултатите от тази дейност са като от тест за интелигентност на трънски дюлгерин - клонят към абсолютната нула.

Напрежението между българите и смуглите им братя расте с всеки ден, убиецът на ученика пие сайдер някъде на 2000 километра от България, а арабската диаспора кръстосва улиците на София, щипе задници и продава хероин. Така че, освен да се нареди на опашката пред трансфузионното отделение, Бъчварова май няма какво да свърши в Бургас.

Чудя се обаче друго - ако вместо кръв, ония 70 батки трябваше да даряват мозък, дали щеше да се събере и една чаена лъжичка? И ако случайно оцелее, дали Митьо Очите няма да е перманентно надрусан в следващите 6-7 години от плазмата на морските бабанки?

Две операции от по 9 часа, за да се спаси животът на доказан престъпник. Когато болни от рак жени с пеленачета на ръце получават по 35 лева месечно за памперси и химиотерапия общо, а 90-годишни бабички берат коприва по градските паркове, за да си сварят супа. Това не е просто социална, а направо социо(анал)на държава. Защото всички тези безумия рано или късно ще ни излязат през гъза.

А Бургас, морето и неговите стрелящи хора има да чакат обещаните от Николина Ангелкова туристи, избягали от мръсотията, лошото обслужване, вкисналото дзадзики и замразените хтаподи на гърците. У нас вече освен да хванеш трипер от пияна хостеса и дизентерия от хотелския басейн, може да те перне в главата и заблуден куршум. Ей така, от спор за паркомясто. Че на морето те са много кът.