Aко има пари, ще празнуваме и по 5 дни, казва Васил, жител на столичния квартал “Христо Ботев”, който е населен предимно с цигани.

Откриваме го с още няколко мъже пред празна зала за тържества край една от оживените улици в района, разказва Труд.

Циганската Нова година – Банго Васил, започва на Васильовден (13 януари) и продължава три дни. Както много други традиции обаче и тази остава в миналото най-вече заради тежкото материално положение на хората от циганската общност. Днес най-често празникът се ограничава до една вечер. Много домакинства трудно си позволяват цената на празничната вечеря. Заради бедността много от младите и предприемчиви цигани са заминали да търсят препитание в Западна Европа заедно със семействата си и почти никой от тях не се връща за празника, който трябва да събира целия род.

„Вечерта на 13 януари варим пуйката и пеем. Жените готвят и чистят. Тогава започва празникът и продължава през целия ден на 14-и. На 15 януари вече е Новата година. В отделните цигански родове традицията има леки разлики. Ако едните акцентират върху прошката, другите повече се веселят и пеят”, обяснява Васил.

Питаме го все още ли празнуват по три дни. „Ако има пари, ще празнуваме и по 5 дни”, отговаря мъжът през смях, но той не е никак весел.

„Навремето Новата година се празнуваше богато. Майка ми го правеше много хубаво – с баклавите и хлябовете. Замесваше още от 12-и. На следващия ден цялата фамилия се събираше около пуйката и започвахме да пеем. Вечерта минаваше с песни. Младите искаха прошка от по-старите. На 14-и децата обикаляха да сурвакат”, спомня си мъжът. Много от циганите на средна възраст в квартала, с които екипът ни разговаря, с болка споделят, че през 90-те години на миналия век и преди това Банго Васил се е отбелязвал пищно и тържествено, както му подобава.

„Преди в почти всяка къща се готвеше птица – пуйка, гъска или петел. Сега само едно от десет домакинства може да си го позволи“, допълва Борис.

„Това трябва да се види – че няма, няма пуйка, само сармички. Това е новият Банго Васили”, настоява приятелят му Васил. Приятелите са си спретнали скромна трапеза, но на нея я няма традиционната готвена птица.

Докато разговаряме, пристига малкият Любо, син на Борис. Питаме го как върви училището, харесва ли му, но вместо него отговаря баща му с нескрита гордост в очите: „Той се учи добре, ще стане човек от него.” Момчето е на около 10 години и мечтите му са съвсем детски – иска да стане футболист. Ако го постигне, сигурно и той ще търси късмета си навън.

„Най-големият проблем на ромите е неграмотността”, включва се Иван, мъж на средна възраст с побелели коси. Той отдавна е напуснал родния си квартал. Сега живее заедно със семейството си в нова кооперация и твърди, че са единствените роми там. Иван е домоуправител на сградата. Хвали се, че съседите му го уважават и не биха го сменили за никой друг. Той и семейството му ще отбележат празника подобаващо, защото нямат финансовите затруднения на повечето хора от квартала.

Любомир е собственик на баничарница. В бизнеса е от близо 20 години. Откраднал занаята от свои сродници във Факлутето, които също имат фурна. Заварваме го да чисти снега пред входа на дома си – спретната и наскоро ремонтирана двуетажна къща. Обяснява, че бърза да приключи, тъй като вечерта семейството му очаква роднини на гости. Мъжът е в първата половина на 40-те си години, но вече има три малки внучета от двамата си синове, чиито семейства живеят при него и жена му.

„Ние празнуваме Банго Васил, но много хора наоколо не го отбелязват”, казва той. „Ние не го празнуваме. Нищо специално няма да има днес”, потвърждава младата продавачка в близкото кафене.

Питаме Любомир какво мисли за това, че много ромки раждат деца още в малолетна възраст. „Ние не сме такива, снахите ми родиха на 17 г. Синовете ходят на работа. Този проблем съществува по селата”, казва мъжът.

Докато разговаряме, при нас идва момиче на видима възраст 8-9 години – най-голямата внучка на Любо се казва Любов, кръстена е на дядо си. Обича индийските филми и току-що е получила новогодишния си подарък – сари. С традиционното индийско покривало ще прилича на героинята от любимия си сериал.

Петко Асенов, комисар на ромите в България на Световната ромска организация:

Васильовден е най-честваният ни празник

Ромите като цяло възприемат празнично обредния живот на българското население и обичаите му. Такива са обредите при раждане, сватби, Бъдни вечер, Васильовден, Гергьовден и други празници, свързани по-скоро с езичничеството, отколкото с християнството. Някой от тях така дълбоко са навлезли в живота на ромите, че те продължават да ги честват дори по-тържествено от българското население. Такива са Васильовден и Гергьовден. Циганите продължават да съхраняват някой обичаи, изоставени или забравени от българското население.

Голяма част от ромите в България са християни евангелисти и не отбелязват тези празници, защото са им казали, че не може да колиш животно, да го кадиш и да го пренесеш за здраве пред Бог, когато неговият син Исус дойде и даде жертва себе си за всички на този свят.

По сведения на изследователи на българската традиционна култура циганите са възприели от тракийските преселници в по-старо време българския вариант за празнуване.

Васильовден сплотява хората и ги прави едно цяло. На 13 януари се приготвят гъската, пуйката, сармите, правят се украсен хляб и баница за късмет. Семейството се събира и се прави „повечерница“ с всичко приготвено. Всички си вземат прошка с целуване на ръка.

След полунощ на 13 януари млади музиканти свирят и пеят във всяка къща за късмет и берекет. Домакините ги даряват с подаръци и пари, както се даряват коледари, а децата рано сутринта сурвакат близки и приятели за здраве.