Това е сега въпросът на въпросите: cui bono, в чия полза е всичко това? Какво наистина целят Слави Трифонов и сие и кой печели от техните действия?

Коментар за Дойче Веле от Георги А. Ангелов:

Партията на Слави Трифонов “Има такъв народ” (ИТН) излезе първа сила на изборите през юли и спечели 65 места в парламента (от 240). Предизборното обещание (или заклинание?) на ИТН е формулирано така: “За 30 години демокрацията в България не се състоя докрай. Време е да променим модела на управление. С нов морал и нови правила”. “Време е да довършим започнатото и да променим изцяло модела на управление в България с млади и кадърни хора, нови лица и доказани професионалисти, които са независими от досегашната политическа система”, пише още на официалния сайт.

Хроника на "победата"

Всички знаем как протича историята с изборната “победа” на ИТН, но все пак да припомним накратко.

Ден след изборите Слави Трифонов се появи по Фейсбук и обяви: “Има такъв народ" няма да прави коалиция с нито една партия, а ще поеме политическа отговорност да формира самостоятелно правителство, като то ще бъде съставено от експерти, които ще имат приоритети. Още в този момент лампичката на когнитивния дисонанс трябваше да светне за всички, които поне малко се интересуват от политика и са прочели нещо за значението на тази дума. Защото едно от определенията е, че “политиката е изкуство на възможното". Мисъл, приписвана на Ото фон Бисмарк. А да направиш правителство на малцинството с 65 гласа е, меко казано, невъзможно. Освен това Трифонов предложи за премиер Николай Василев, който трудно може да бъде наречен “ново лице” или “независим от досегашната политическа система” с вицепремиерския си пост в правителството на НДСВ и с министерската си длъжност в кабинета на Тройната коалиция.

Броени дни по-късно, пак по Фейсбук, Трифонов оттегли проектокабинета си, защото “страната няма нужда от нестабилност и нови избори” и защото “е много по-важно да се изчегърта моделът ГЕРБ”.

И тъй като любимият на Слави Трифонов суверен не му осигури необходимите 121 места в парламента, продължиха нови опити за “невъзможното” - кабинет на малцинството с преговори с предварително набелязаните партньори - “Демократична България”, "Изправи се, БГ! Ние идваме!" и БСП. В тях се искаше подкрепа за кабинет, представен им под формата на презентация - и без коалиционно споразумение или управленска програма. След като стана ясно, че няма как да мине подкрепата “за чувал с котки”, за виновен бе обявен Христо Иванов от "Демократична България" (ДБ), понеже искал да “кадрува”. Според ИТН техните кандидати за втория кабинет, макар и неизвестни, били много добри специалисти, но “задкулисието” умишлено съсипало имиджа им. Депутатите от партията на Слави Трифонов останаха глухи за титаничните гафове в първите публични изяви на кандидатите им за министри. Пламен Николов, кандидатът на ИТН за премиер, каза, че ще иска ревизия на Преспанския договор, в който България не е страна, тъй като е между Гърция и Северна Македония, а Петър Илиев предизвика вълна от възмущение с арогантното си поведение в първото си и последно интервю.

"Те чегъртат всички"

Когато се разбра окончателно, че ИТН няма да получат безусловна подкрепа, започнаха атаките. Или както отбеляза Радомир Чолаков от ГЕРБ по време на дебат в парламента: “Не забелязахте ли, че те чегъртат всички”.

Ако наистина искаха да управляват, ИТН щяха да направят възможното - коалиция или поне управленско споразумение. Както се прави по цял свят и каквито са правилата на демокрацията - с ясен договор пред очите на избирателите. Но изглежда, че не искат да управляват. Явно предпочитат да "чегъртат" всички, надявайки се на някои от следващите избори да имат заветните 121 места. Страхът им от коалиция или някаква форма на договор беше обяснен така: тежката дума, моралът и достойнството са много по-важни от един подпис, а коалиция и подпис са станали лоши думи в последните години. Простете, но това не са обещаните “нов морал и нови правила”. Това е моралният кодекс на мафията и на сенчестия бизнес.

Така стигнахме до абсурда двете най-големи партии в парламента - ИТН и ГЕРБ - да се обявят за “конструктивна опозиция” - неясно на кого, тъй като управляващи няма. В същото време “опозиционната” ИТН не се свени да се възползва от лостовете на властта и без кабинет - партията пое председателството на повечето ключови парламентарни комисии, като някои от имената на председатели на комисии не отговарят на предизборната заявка за “млади” и “нови лица”, които са “независими от досегашната политическа система”.

След всичко видяно дотук бихме могли да стигнем до следния извод: ИТН е ясно заявена несистемна партия, но поемайки властта в коалиция или друга форма на съглашение, от несистемна партия ИТН щеше да стане системна. А това щеше да е началото на края. ИТН явно иска властови лостове, които да носят дивиденти, но не и цялата власт. Тъй като така ще загуби идентичността си.

Резултатът: още по-голямо разделение

От първите месеци в парламента и голямата политика на ИТН можем да направим още няколко извода. Депутатите и Слави Трифонов не показаха воля да управляват и да носят отговорност, а желание за “чегъртане” на всички и всичко. Не показаха нов морал, не показаха нови, кадърни и независими кадри. Тези им действия няма да доведат до рестартиране на демократичния процес, а до още по-голямо разделение и противопоставяне в обществото и в политиката. А оттам и до невъзможност за съставяне на коалиционно управление за дълги години напред.

Така се появява въпросът на въпросите: Cui bono? Какво наистина целят Слави Трифонов и сие и кой печели от техните действия?