Първата космическа ракета "Ариана" излетя от Френска Гвиана преди 40 години, което дава възможност на Европа най-сетне да заеме своето място като независим играч в международната надпревара в космоса.

 След редица отлагания и технически неуспехи, "Ариана 1" най-накрая стартира в Куру в 14:13 ч. местно време на 24 декември 1979 г. Първият ѝ полет беше така нареченият квалификационен полет, което означава, че не носи никакъв спътник, който да изведе в орбита.

Но при изстрелването и "по време на последователните стартирания и разделяния на различни части от ракетата се чуваха викове на радост от зрителите, докато ракетата се издигаше в ясното небе над Гвиана", пише по това време специалният кореспондент на AФП, отразяващ събитието, припомня Канал 3.

Контролната зала избухна с аплодисменти, когато тогавашният ръководител на френския Национален център за космически изследвания CNES, Ив Силар, обяви мисията за успешна. "Това беше пълен успех. Предизвика неизразима радост", заяви Силар в интервю за AФП четири десетилетия след това. "Имаше смях и сълзи", припомни бившият ръководител на оперативния център Ги Дюбо след 40 години.

Екипите, участващи в проекта, били изправени пред криза, когато само няколко дни по-рано, на 15 декември, за ужас на всички, ракетата не успя да излети след запалване на двигателите поради непредвиден проблем с настройките на параметрите. "Имахме абсолютно доверие в тези двигатели", казва Дюбо.

Провалът "порази 150-те души, работещи в центъра за изстрелване". Оставали само девет дни за отстраняване на проблема. "Трябваше да работим денонощно. Дори в центъра бяхме направили малко общежитие със спални помещения", казва Дюбо. След това, в последен опит на Бъдни вечер, "Ариана" излетя. Силар заявил, че ако има провал, "това може да има драматични последици и дори може да доведе до изоставяне на проекта напълно".

Това беше така, защото Европа все още страдала от фиаско на по-ранен проект. Разработената през 60-те години програма "Европа" се провали поради липса на координация между участващите страни и липсата на един общ ръководител на начинанието.

Програмата "Европа" е изоставена през 1973 г., същата година, когато е създадена Европейската космическа агенция (ESA). От този момент нататък управлението е поверено на CNES, който допринесе с над 60 процента за новия проект. Залозите бяха големи: САЩ току-що стартираха програмата си за космически совалки, като заявиха, че разходите за изстрелване ще бъдат "пет пъти по-евтини от конвенционалните ракети и че тези средства ще изчезнат", заяви Силар.

"Ариана" би доказала обратното, но проектът все още изпитва трудности поради широко разпространен скептицизъм.

Под френското ръководство над 50 компании от 10 различни страни работиха над разработването на ново съоръжение, наречено "Ариана" или "Ариадна" на английски, името на гръцка митологична принцеса, която остави червената нишка, извела Тезей от лабиринта на Минотавъра.

По същия начин новият проект за извеждане на спътници в космоса ще ни "изведе извън лабиринта на европейските преговори", заяви Жерар Браше, бивш инженер на CNES, който в един момент оглавява организацията.

За първи път "Ариана 1" слага край на монопола на САЩ върху извеждането на сателити в космоса и Европа официално влезе в космическата надпревара. Според сегашния шеф на CNES Жан-Ив льо Гал "ако това изстрелване не се беше случило преди 40 години, нямаше да имаме европейската космическа индустрия, която имаме днес".