Наскоро репортерът на СЕГА Мартин Георгиев изпрати писмени въпроси до пресцентъра на МВР, откъдето вместо да отговорят човешки и професионално, го привикаха, за да му зададе някое и друго въпросче самото МВР.

Въпросите на репортера ни касаеха действията на полицията по време на протестите от 2 септември, когато имаше насилие от и към служителите на реда. На поставените въпроси МВР фактически отговори с разпит и милиционерски шегички - интелектуалецът в униформа обясни на репортера ни, че полицаите не били мутри, а някои от тях просто били физически здрави, за да могат да се справят с агресивни нарушители на реда и да не стават нещастия като с убитата русенска журналистка Виктория Маринова, пише Г-н Балев във вестник Сега.

Малко е цинично сякаш. Едно време имаше къде по-романтични милиционери, чекисти и пожарникари...

Но целта ни не е да позорим органите, а да си подобрим комуникацията. Ето и списък с начините за провеждане на диалог с МВР.

***

1. Псалми, дитирамби, панегирици. Както е казал нашият национален поет Христо Ботев в наставленията си към журналистите и писателите: "Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвежда пагуба за кесията". Ако журналистът се научи да възхвалява полицията живописно и чувствено, няма да се налага да го привикват и отношенията с МВР ще се изгладят като бебешко дупе.

2. Готови интервюта с въпроси и отговори. Полицаите сами знаят най-добре за какво да бъдат питани, затова нека пресцентърът на МВР да положи това усилие - да си пише интервюта с готови въпроси и отговори и да ги праща по редакциите. Това си е практика при някои политици, през годините се е случвало едно и също интервю, еднакво до последната запетайка, да се публикува едновременно в няколко вестника, подписано от различни журналисти. Не сме забелязали на някой читател да му направи лошо впечатление.

3. Танго на плаца. Това е за журналисти и полицаи в сложни отношения. В тангото има страст, измяна, отмъщение. Тия неща е хубаво да се изразяват с танц, не да се пердашим наистина.

4. БДСМ. Все пак без пердах не може. Естетиката на насилието е част от милиционерската психика, трябва да приемем това философски. Кой кого ще пердаши, вече е въпрос на физическа доминация и положение в обществото. Хубаво е да става на места без камери, защото се води незаконно.

5. Тематичен стриптийз. Знаете ги разните стриптийзьори и стриптийзьорки, които събличат полицейски униформи. Защо тази икономическа и художествена дейност да се оставя на непрофесионалисти! МВР да си влиза и в тия функции, нека си заслужат бакшиша!

6. Календари с котенца. Има едни австралийски пожарникари мускуляги, които всяка година правят календар, снимайки се полуголи с малки котенца. Защо нашето МВР изостава? Един календар с полуголи милицифайки шкембеляги ще има голям успех и ще повиши авторитета на органите. На реда.

7. Монолози на бабината им трънкина. Най-добрият диалог е монологът. Когато говориш с МВР, ще мълчиш!

8. Близки срещи в колониален стил. МВР това го може - дърпат те до колоните на Министерския съвет, профилатират те и те мятат като чувал картофи.

9. Показване на ранен тестис. Това е наистина странна форма на диалог, но самият главен секретар на МВР Ивайло Иванов лично покани хората на такова зрелище. Ето и точните му думи след среща с президента, където си говориха за полицейското насилие: "...Еми, който не вярва... Да видите пораженията по тестиса му от самоделните взривни устройства, които бяха използвани. Който желае, може да... ако колегата позволи, аз съм го видял – сутринта съм бил при него.“

10. Поднасяне на цветя. Класика в комуникацията с представители на реда. Както пее и бардът на МВР Веселин Маринов - "Хора, подарете цвете! Хора, запомнете ни добре!"