Путин е в Белград. Посрещат го като цар, а той ще направи царски подаръци на сърбите – и в енергетиката, и в газопреносната мрежа, и в транспорта, и в инфраструктурата, и във въоръжението…

Путин е цар в Русия, но сърбите са царе на двойните игри, от които рядко губят. От години президентът Вучич го играе русофил и инкасира руски инвестиции за милиарди. Премиерката Бърнабич пък е заклет евроатлантик и вече има колекция от еврооферти.

Брюксел моли Белград да влезе в ЕС, ние се молихме на ЕС като просяци. Каквито сме и днес.

Само преди 35 години Югославия играеше същата геополитическа игра със Запада и Изтока по рецептата на Йосип Броз Тито. Въпреки ултиматума на Сталин, не скъса със Запада. Въпреки милиардите западни заеми, остана партньор на Москва. В резултат на което сърби, хървати, словенци, босненци, даже и кръвните ни братя в Македония, имаха стандарта на западноевропейците и свободата да работят и пътуват по света.

За сърбите държавният интерес и националната чест са над всичко, българите сме царе по раболепие и продадени каузи.

Народ, който търпи като вол, мълчи като риба и избира слуги, е обречен да вегетира.

Че никога няма да стигнем американците, това е ясно и на дебилите. Но кога ли ще стигнем сърбите?

Автор: Велизар Енчев